Вината като деградация


Сподели, за да разберат и другите:

През 20-те години на миналия век учени в Германия са установили, че груповият живот на хората се управлява от нещо като колективна душа. За да избегнат религиозните асоциации, те са нарекли явлението духовно поле. Духовното поле няма нищо общо с Духа, а представлява над-материална структура, която обединява хора и управлява дейността на групата.

Днес духовното поле има различни наименования в различните предметни области. Названието духовно поле е преминало в названието морфогенетично и морфологично поле. В духовните науки явлението се нарича егрегор. Психологията го нарича колективно и групово несъзнавано и изучава психологията на тълпата. Науката вече се е престрашила и използва също и термина колективна душа. Този колектив може да е фамилия/род, работен колектив, запалянковците на футболен отбор, гражданите на един град, народ и т.н.

Характерно за колективната душа е, че тя като над-материална енерго-информационна структура се създава вследствие действието на групата, но след като добие сила тя започва да управлява самата група. Това особено ясно личи при изследванията на психологията на тълпата, където ясно се вижда, че колективното несъзнавано носи доста ограничен характер, управлява твърдо и не се интересува от нуждите и особеностите на отделния индивид. Всеизвестни са констатациите „интелигентността на тълпата е равна на интелигентността на най-ниско интелигентния й член”, които в шеговита форма отразяват реални научни резултати.

Ролята на колективната душа е да поддържа групата цяла, в единство, което означава да поддържа в застинало непроменено състояние самата група, културата на групата, разбиранията на групата и отношението към останалия свят. За да може да постигне това колективната душа си служи с дълбоко вкоренените в човешката история желание за принадлежност и страх от отхвърляне.

Желанието за принадлежност и страхът от отхвърляне още носят в себе си огромна сериозност, тъй като по времето на нашите предци отхвърлянето и отделянето от групата или рода е било равносилно на смъртна присъда. Никой не е бил способен да оцелее сам.

Любовта в рамките на колективната душа няма нищо общо с общо-човешката любов и е еквивалентна на това, което наричаме обич. Обич между членовете на групата, към групата и отдаденост на идеите и общите убеждения на групата. Тази обич е абсолютно условна. Ще бъдеш обичан, ако си част от групата и следваш културата и морала на групата. Ще бъдеш отхвърлен до смърт, ако се наложи, ако не ги спазваш.

Колективната душа налага своите убеждения и идеи на членовете на групата и стои на пътя и възпрепятства разумните наблюдения и правилното световъзприемане на отделния индивид. Информацията идваща от околния свят се филтрира или изкривява за отделния индивид. Както ще забележите, като се вгледате различните групи възприемат и тълкуват една и съща информация по различен начин. За една група едно и също нещо е добро, а за друга лошо.

Така стигаме до нещо, за чието изобретяване огромен принос има и колективната душа. Разбиранията за морал и разбиранията за добро и лошо. Каквото е полезно за колективната душа, е добро, каквото не е полезно за колективната душа е лошо.

Знаем как моралът и разбиранията за добро и лошо са различни за различните народи и групи и не само това, ами моралът на дадена група също е различен във времето.

Така си спомняме абсурди многократно повтаряни в човешката история. Бойно поле и на него две армии една срещу друга. Преди битката свещениците на едната страна изпълняват ритуал и молитва към Единия Бог да им помогне в тяхното право дело да победят лошия враг. Свещениците на другата страна също отправят молитва към Единия Бог да им помогне в тяхното право дело срещу лошия враг. Как ли изглежда това от гледната точка на Единия Бог?!

Тук идват игрите на съвестта. Всяка от двете страни коли и избива противниците с чиста съвест и удовлетворението, че изпълнява дълга си. Дългът към колективната душа. Ако не изпълняваме дълга си, ако не спазваме критериите за добро и лошо на колективната душа, ние сме лоши. Като лоши ще бъдем отхвърлени и ни грози опасност да бъдем изключени от групата. Това поражда в нас автоматично и дълбоко-вкоренено чувство на безизходност и чувство на обреченост. Това хората наричат чувство на вина. Ние наричаме чувство на вина безизходността, обречеността и страхът да бъдем отхвърлени от групата.

Един брутален пример е, когато малкото дете се «провини” и майка му казва «- Няма да те обичам вече!”. Ясно си представяте как чувството на вина всъщност означава страх от отхвърляне, а за малкото дете, което не може да проживее само, реална смъртна заплаха. Майката като индивид в повечето случаи не съзнава ясно какво точно въри върху детето си. Както казахме, колективната душа пречи на разумното световъзприятие и реалната оценка на ситуацията и се стреми да вкара малко дете в същия калъп, в който е майка му.

Чувството на вина е дълбоко деградиращо чувство използвано за манипулация и налагане на изисквано поведение, което няма нищо общо с човешкия Дух и може единствено да ограничава индивида. Достатъчно е само това, че той бива заслепяван. Всички можем да си представим случаи на подобно заслепение, когато някой върши нещо не заради общо-човешката любов, а в името на колективната душа.

Сещаме се случаи, когато запалянковци се бият и палят в името на агитката, син или дъщеря не се женят, а прекарват целия си живот в услуга на родител, терорист се взривява и убива невинни в името на организацията си, хора тръгват на война, за да избиват други хора в името на държавата си.

Уж тези събития не са чести, но в нашето съвремие чувството на вина се отразява на всеки и работи в различна степен за ограничаването на личното и професионално развитие на всеки. Понякога вината е толкова силна, че човек не може да развие никоя от заложбите си. Човек не съзнава истинската причина, защото колективното несъзнавано го заслепява.

Истинската любов означава именно разгръщане на творческото начало, движението напред, новото, развитието, интересното. Все неща, които колективната душа в името на собствената безопасност би санкционирала с чувство на вина.

Изследователите са установили, че едно духовно поле, една колективна душа, може да бъде променено само с духовно движение отвън. Така един индивид може да се освободи от чувството на вина само с помощ отвън. Което многократно се доказва от практиката.

Последно трябва да отбележим, че има йерархия и между колективните души. Някои са по-близо до материята, някои са по-близо до духа. Тези по-близо до духа са по-леки, дават повече възможност за личен избор и дори могат да подпомогнат духовното развитие. Но такива са малко и човек трудно може да влезе във връзка с тях. След като намери подходящата за това помощ и направи достатъчно, за да промени самия себе си поне малко.

 

Image courtesy of thawats and FrameAngel/ FreeDigitalPhotos.net

One thought on “Вината като деградация

Comments are closed.