Изкуството на драматизацията и как домашните животни ни подражават?


Сподели с другите:

Изкуството на драматизацията или защо домашните животни ни подражават?

Ние само си мислим, че водим индивидуален живот. Да, имаме усещането за индивидуалност, за да осъзнаваме живота си, но не живеем в изолиран свят.

По-голямата част от структурите в тялото и мозъка ни са предназначени за това да се свързваме с другите хора. Забелязвате, че с едни хора се чувствате по-свързани, а с други не.

Понякога това изглежда като припламване и си е точно припламване на електро-магнитното свързване между нас.

Живеем в свят на взаимоотношения. Търсим мястото си в света, което означава и това, че търсим да се свържем с подходящите хора. За да намерим подходящите хора, „рекламираме“ себе си.

Така изразяваме на „висок глас“ наоколо какво сме, какво можем, към какво се стреми, какво си мислим, че заслужаваме. Така можем да намерим хората, които могат да ни дадат това, което търсим и на които да дадем това, което можем да дадем.

Човекът е изобретаелно и „изобретателно“ същество. Изобретателен в това да постига целите си и „изобретателен“ в това да манипулира другите, за да постигне целите си.

„Изобретателни“ сме в това да симулираме думи, емоции, мимики и жестове, така че да принудим другите хора да ни вярват, да ни обичат и да ни дават неща.

Можем да бъдем тъжни, когато мама и тате ни отказват сладолед, но като пораснем се научаваме да се правим на тъжни и дори да плачем, за да накараме партньора си да ни обърне внимание.

Възторжено възхваляме фризьора си за добре свършената работа, но може да симулираме това възхищение, когато хвалим не дотам успешната прическа на приятелката си.

Изкуството на манипулацията, преувеличаването и драматизацията.

Изразяваме тъгата си и така околните хора знаят, че ни е тъжно и могат да реагират адекватно. Но можем и да симулираме тъга, когато искаме от хората да реагират по определен начин.

Виждаме всеки ден на сцената актьорите да вършат това, но и всеки от нас е актьор на сцената на живота. Приемаме лъжата за истина и понякога не можем да разберем коя е истината.

Това се разпространява като зараза и повлиява дори домашните животни.

Учени са установили, че малкото котенце мяука, докато иска нещо от майка си. Когато порасне, то не се нуждае от мяукане. Но под въздействието и общуването с хората котките продължават да мяукат, защото са се научили, че това е начинът да получат това, което искат.

И подобно на хората, котките маукат дотогава, докато получат търсеното. Някои котки са се специализирали дотам, че мяукането им наподобява детски плач.

Всичко това е вследствие общуването с човека. Чудесата на естествения отбор, където оцеляват и живеят добре котките, които използват човешките методи за получаване на внимание. Да сте виждали мяукаща лъвица?!

Също и кучетата. Тези прекрасни тъжни очи, този влюбен поглед, това красноречиво накланяне на главата, това изразяване на безусловна любов. Това е специалитетът на кучетата. Те са се специализирали в следната тема, на която е вманиачено човечеството: безусловната любов.

Безусловна любов? Спрете да храните кучето и ще видите колко бързо ще се изпари вашето усещане, че получавате безусловна любов. Опитайте се да намерите същото в очите и физиономията на дивия вълки! Но няма да ги видите там – дивият вълк все още живее по законите на природата и не е усвоил изкуството на манипулацията.

Това, което виждаме по физиономиите на домашните животни не са техни вътрешни състояния наподобяващи човешките. Това са имитации, които ние търсим и искаме да видим. Домашните животни са разбрали, че е по-добре за тях да го симулират.

Но и животните се учат от по-висшите от тях. А по-висши в манипулацията са хората.

Божидар Цендов

Ако сте намерили нещо ново и интересно, помогнете да го популяризираме чрез бутончетата по-долу. 

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>