Бихте ли се отказали от част от живота си? – друг поглед към парите


Бихте ли се отказали от част от живота си? – друг поглед към парите

Не става въпрос за подаряване! Всичко, което подаряваме съзнателно, без да искаме нищо в замяна, то се отблагодарява само за себе си. Израз е на нашите ценности и ни дава смисъл в живота.

Става въпрос за раздаване, прахосване поради поради недоглеждане и омаловажаване.

Засяга всички сфери на живота

Става въпрос за материалния живот и доколко смятаме, че заслужаваме добър материален живот. Но какво е материалният живот? Това не са само жилище, храна и дрехи. Материалният живот е и грижата за здравето, възможностите за пътуване и постигане на нови преживявания, достъп до образование.

Материалното състояние ни позволява да ходим на театър, да купуваме книги, да посещаваме концерти, да купуваме свещи в църквите, да осигуряваме средства за нуждаещите се и т.н

Даваме време за всичко, което получаваме

Един президент на Уругвай е казал: „Разберете, че когато купувате нещо, не го плащате с пари – плащате го с часовете от вашия толкова кратък живот!“

Парите са един еквивалент на времето, което отделяме за създаване на материални и нематериални блага. Нашето отношение към парите показва какво всъщност е нашето отношение към времето ни. Доколко ценим живота си и доколко го прахосваме.

Обикновено някъде в нас е прекъсната тази толкова очевидна връзка между парите, които печелим и времето, което влагаме в труд. Човек има толкова пари, колкото му е комфортно на съзнавано и несъзнавано ниво. Може на съзнавано ниво да се оплаква, че няма пари да ходи на театър, но несъзнавано да отблъсква парите.

Спирачките са вътре в нас

Нашите негативни убеждения получени от средата, в която сме възпитавани, ни пречат да имаме достатъчно пари. На съзнавано ниво регистрираме липсите, но несъзнаваните убеждения ръководят живота ни.

И когато се появява възможност да спечелим повече – да работим допълнително, да поискаме по-високо заплащане и т.н. – започваме несъзнавано да се самосаботираме.

Промяна може да ни донесе осъзнаването на връзката между заплащането, което сме си позволили да получаваме и времето от живота си, което сме отделили за заработването му.

Самосаботирането по отнощение на парите се проявява по различен начин:

  • Игнориране („Това не е реално“)
  • Отрицание („Не е възможно да се получи за мен“)
  • Това е опасно („Ако поискам по-висока заплата, могат да ме уволнят, а как ще живея тогава“)
  • Ще подейства зле („Ако имам повече пари, приятелите ще ме гледат по друг начин“, „Ще мислят лоши неща за мен“). Т

Тук са и самограничаващи вярвания като: „Парите развалят хората“, „Всичкото зло идва от парите“, „Парите са резултат на тежък труд“, „Всички богати са крадци“ и т.н.

Тези дълбоко вкоренени убеждения определят отношенията ни към парите. Защото по тях излиза, че ако имаме пари, ние сме лоши, ако нямаме пари, сме добри. И несъзнавано се спираме от печеленето на достатъчно пари, за да не бъдем лоши. Все едно, ако нямаме пари, излизаме добри.

Реалността е, че има различни богати хора:

  • Някой е подъл, но друг е честен
  • Някой е спечелил от длъжността си вземайки пари под масата, но друг е създал свой бизнес и с многогодишни усилия го е направил печеливш
  • Някой имайки пари се е възгордял, но друг морално се е запазил такъв, какъвто е бил
  • Някой е работохолик и така е постигнал успех, жертвайки семейство и духовен живот, но друг е работил любимото си занимание и се е реализирал успешно в него

Особеното на тези убеждения е, че те са ЕДНОСТРАНЧИВИ. Реалността е, че има РАЗЛИЧНИ хора, които имат пари. Те са с различни морални качества, различни възгледи, различни занимания, влагат различни усилия в работата. Реалността е, че има честни, морални и трудолюбиви хора, които имат пари. Преполагам, че вие искате да печелите пари по честен начин? Е, това е възможно.

Има го и убеждението, че всичко или почти всичко трябва да е безплатно. Но спомнете си мисълта на президента на Уругвай. Между другото той е считан за „най-бедния“ президент в света. Ако искаме да получим продукт или услуга безплатно, все някой е отделил време от живота си за тяхното създаване. И така искаме да получим безвъзмездно част от живота на някой друг човек.

Психологията на бедността е в главата на хората.

Съществуват много богати хора, които не са имали по-различни начални условия и дори може да се каже, че съдбата не ги е галила с пчерце по главата: родени в бедни семейства, без образование, започнали с обикновена работа (спомням си, че един милиардер беше сменил 23 професии, сред които дървосекач) и т.н. С течение на години те преодолявали убежденията на средата, в която са израснали, учили са, разсъждавали многостранно и постигнали успех.

Преполагам около вас има хора, които са израснали при много добри условия, но тези условия не са им помогнали много. Всеки си носи в себе си, в душата си, своя финансов капацитет, който може да си позволи. Този капацитет може да бъде разширен и то по такъв начин, че да можем да се чувстваме комфортно.

Нещата могат да са различни

Всички ние имаме съпротиви, включително съпротиви срещу печеленето на повече пари. Тези съпротиви трябва да се уважават, защото те са белег на нашата история. Но ако недоволстваме от положението, единственият начин да се справим е да работим по промяната на нашите убеждения.

Да работим по разширяването на съзнанието си и да стигнем до разбирането, че светът продължава да предлага своите възможности, независимо от това, че ние може да сме се позатворили за тях.

Ако статията ви е харесала, помогнете да стигне до повече хора чрез бутончетата по-долу.