Емоционалната интелигентност – Аз чувствам, следователно Съм


Сподели с другите:

Емоционалната интелигентност - обяснена

Моята цел е да обясня емоционалната интелигентност по най-достъпния начин като покажа нейните прояви.

1. Имаме емоции, това е сигурно

Виждал съм хора, които твърдят, че нямат емоции и много други, на които е трудно да усетят емоциите си. Всеки има емоции и всеки има емоционална интелигентност, но много важното за нея е да се възпитава и „тренира“.

Какъв е най-лесния начин да усетим, че имаме емоции и да определим какви са те?

2. Най-лесно разбираме какви са емоциите ни чрез тялото си

Като се обърнем към тялото си и видим какво става с него. Можем да се запитаме: „Къде в тялото ни е емоцията? Как точно се изразява? Какво става с тялото ми в този момент и тази ситуация?“ и да наблюдаваме какво се случва с нас в различни ситуации и с различни хора. Постигаме себе-осъзнаване.

3. Емоциите ни обикновено са свързани с някакви физиологични състояния на нашето тяло

Сърцебиене, тръпнене в тялото, горещи вълни, или студени вълни, учестено дишане, студена пот, гореща пот, лекота в гърдите, тежест в гърдите, разширяване на зениците, усмивки, гримаси и т.н.

Когато става нещо с нас или около нас, физиологичните промени са първи. Така процесът на идентифициране на емоцията е следният:

  1. Усещаме първо физиологичната реакция на тялото.
  2. След това определяме точно какви са всички усещания.
  3. Определяме каква е емоцията съобразно миналия си опит. Тоест, знаем, че една емоция се състои от определени усещания и преживявания.
  4. Назоваваме емоцията, ако е нужно.

Понякога нещата са изчанчени. Назоваваме емоцията и веднага започваме да изпитваме нейните усещания и преживявания. Това се случва особено тогава, когато се страхуваме от това състояние.

По подобен начин идват паническите атаки – определена физиологична реакция в тялото се приема за начало на паническата атака и това предизвиква самата паническа атака.

4. Тялото е преди ума.

Състоянието на тялото ни показва дали ние се чувстваме добре емоционално.

Колкото и умът да си мисли, че има причини за притеснения и че „би трябвало това да е зле и да предизвиква негативни емоции“, състоянието на тялото показва дали ние наистина се чувстваме добре или не.

Тяло, което е спокойно, без напрежение, показва, че ние се чувстваме добре. И обратното, ако си мислим, че ние сме постигнали най-големите успехи на света, но тялото ни страда, напрегнато е, то ние не сме в добро жизнено състояние,

5. Мисленето за емоции не е чувстване

Понякога възниква ситуация и ние почваме да говорим (или мислим) за нея. Почваме да говорим как тази ситуация ни създава някакви емоции и започваме да изброяваме логическите причини да чувстваме така.

Друг път може да кажем, че се чувстваме зле, защото мама, тате или някой друг близък са ни казали, че трябва да се чувстваме зле. Или просто да разсъждаваме от ума за емоцията, вместо да се оставим да я изживеем.

Това е рационализация и няма нищо общо с нашите емоции и чувства в момента. За да ги усетим, е нужно да излезем от ума и внушенията на околните, нужно е да влезем в тялото.

Истинският живот това са преживяване и емоции, а не мислене и фантазиране. Аз чувствам, следователно Съм.

6. Научени сме кога какви емоции да изпитваме

Казахме, че емоциите се разпознават. Научени сме да назоваваме емоциите си: радост, тъга и т.н. По време на детството, възпитанието, училището. От социалната среда, медиите и т.н.

От една страна емоциите се разпространяват като зараза в групата, в която се намираме. От друга страна понякога умът ни „решава“ какви емоции изпитваме и какви емоции изпитват другите, без това да има връзка с реалността.

Нека разгледаме следният текст за пример: „Той я хвана през кръста, гърдите й започнаха силно да се повдигат, сърцето й заби учестено…“

Как бихте тълкували тази сцена? Обикновено хората биха си казали: „любовна сцена и емоцията любов“.

Но същите физиологични реакции бихме наблюдавали и ако мъжът хванал жената през кръста е палачът, който се кани да я качи на бесилката.

7. Социалното осъзнаване

Емоциите зависят от социалната среда и възпитанието. В Западния Свят сме свикнали да плачем, когато наш близък почине и да страдаме за него. В туземни племена на различни места по света, смъртта е причина за радост и празнуване.

Можем да наблюдаваме хората около нас в различни ситуации. Да следим за реакциите на тялото им, да чуваме думите им, да наблюдаваме лицата им, за да разберем в какво състояние се намират. Така можем да постигнем социално осъзнаване.

Да разбираме емоциите не само на хората около нас, но и на групи хора, настроението на населението и т.н. Разбираме също как емоциите и нагласите на хората около нас влияят на нашите емоции.

8. В социална среда емоциите се използват и за наказание

Съществуват и емоции, които социалната среда очаква да изпитваме и ни налага с цел наказание. Това са емоциите вина и срам. Те работят наобратно на нормалните емоции: целят да предизвикат физиологична реакция на страдание и потискане.

С времето те стават „навик“. Колкото да се надяват, че един начин може да се изкорени за 21 дена, то за „навикът“ срам може да са необходими и 21 години. Емоционалната интелигентност е да трансформираме вините и срама.

9. Най-зависими от социалната среда са емоциите свързани с любовта

Любовта е едно от нещата натоварени с най-много очаквания. Има много книги, филми, песни на романтични теми, които обясняват как трябва да се преживява и чувства любовта.

Търсим така описаните емоции и когато не ги намерим, сме разочаровани. А можем просто да се обърнем към себе си в интимните моменти и да усетим истинските свои емоции на любовта.

10. Учим сме да изразяваме и разпознаваме емоциите на другите в детството … или пък не

Тези, които се грижат за нас през ранното детство, спомагат да успяваме да идентифицираме своите и чуждите емоции. Най-често това става по следния начин: детето се усмихва и мама се усмихва, детето прави гримаса  и мама прави гримаса и т.н.

Когато в ранното детство го няма този (доста интензивен) контакт, емоциите по-трудно се разпознават. Но всичко може да се коригира с времето – допълнително осъзнаване и наблюдение.

11. Емоциите не могат да се премахнат или сменят

Емоциите са резултат от химически процес, който се извършва в тялото. Неговите ефекти регистрираме като емоции. Когато е стимулиран неврон в нервната система, се освобождава електрически импулс, който освобождава химикали по пътя си. Понякога това може да трае с часове.

Няма как да премахнем емоциите си, няма как да сменим „негативни“ с „позитивни“ емоции. Можем само да ги потиснем, т.е. да се правим, че не ги усещаме. Но те са си там и продължават да действат. Понякога дори с по-неблагоприятни резултати, отколкото ако ги изживявахме.

Можем да изживеем емоциите си и така да трансформираме техния ефект.

12. Приемане и изживяване на емоциите. Това помага те да се „изтекат“

Приемането и наблюдението на емоциите ни позволява да разберем какво искат да ни кажат те, какви са, към какво ни водят, какво задържаме и е хубаво да пуснем. Емоциите (e-motion) са нещо в движение. Когато ги идентифицираме, наблюдаваме и пускаме, се освобождават много токсини от тялото.

13. Не е здравословно да действаме в момента на възникване на емоциите … но пък те могат да ни насочат с времето

Когато вземаме бързи емоционални решения, ние имаме много ограничен поглед върху действителността. Дори емоциите да ни подтикват към някое решение, е хубаво да сме си дали време, за да усетим какви наистина са те.

За някои хора могат да са нужни 10 секунди, за други повече. Когато емоциите и усещанията в тялото се задържат с времето, те ни дават ценна информация за това, което се случва с нас. Могат да са по-ценни от рационализациите в ума.

14. Когато сме в негативните емоции, е полезно да сме по-внимателни в действията

Никак не е полезно човек да решава важни въпроси или конфликти, когато е в емоционалното дъно. Не е полезно да се прави и когато сме много радостни – тогава гледаме света с розови очила и сме безкритични.

Понякога в емоционалното дъно можем да правим нещо, които ни помагат да използваме енергията на емоциите. Всички романтични песни са се появили най-вече заради това, че някой е бил тъжен. Да пеем, танцуваме, рисуваме, ходим на разходка…бродираме и т.н.

Също емоциите усилват мисловните изводи в едната или другата посока. Нещата са по-трагични, когато сме тъжни и по-оптимистични, когато сме весели. Полезно е да отчитаме този факти, когато си правим някакви изводи, но по-добре да не базираме решенията си на тях.

15. Интелигентно е да споделяме емоциите си, а не да очакваме да познаят какви са те

Когато се раждаме, ние нямаме чувството, че сме нещо отделно от майка си и останалия свят. С времето научаваме, че сме отделен човек и другите хора нямат същите мисли и емоции, които в момента имаме.

Понякога може много да ни се иска да сме още в майчината утроба и хората наоколо да знаят всичко за нас, без да е нужно да им го казваме. Няма как да стане.

Част от това да изразяваме себе си, да заявяваме нужди и желания, е да ги споделяме на хората около нас. Това да очакваме (или дори изискваме) да „познаят“ какво ни е или просто да се цупим мълчаливо, никак не ни помага в живота.

Не е само за емоциите, а за всичко, което бихме искали другият да знае за нас, Понякога ние искаме да разберем нещо за другия и това, което разказва за себе си, не е достатъчно. Тогава задаваме въпроси.

16. Ние сме отделни личности и нашите емоции са отделни от тези на близките ни

Ако ние сме тъжни, не можем да очакваме и другите около нас да са тъжни. И обратното. Емоционалната зрялост е да приемем, че емоциите на близките ни могат да са различни от нашите.

Обикновено, когато някой близък ни се сърди, ние се притесняваме и ставаме тъжни; и обратното, когато ни се радва, ние ставаме весели. Правим неща, само за да се спасим от сърденето.

Усещаме емпатия към емоциите и състоянието на нашите близки, но няма как наистина да им помогнем, ако влезем в същите емоции. Може да ги видим, да кажем, че ги разбираме, но не е нужно емоциите на другите да определят нашите емоции или действия. Поне не значимо.

Това пак е социално обусловено. Смята се, че трябва да сме тъжни, когато другият е тъжен. Но това не е точно емпатия, а емоционално слепване. Така не сме самостоятелна личност.

Целта е да управляваме ефективно взаимоотношенията си. 

17. Светът и хората обикновено не ни правят нищо лично

Способността да не приемаме лично това, което се случва около нас. Понякога дотам приемаме нещата лично, че виждаме неприличен надпис на стената на сграда и смятаме, че той е насочен към нас.

Мислим, че хората и светът нарочно ни причиняват това, от което страдаме.

Реалността е, че нещата. които другите хора правят, са дело на тяхното несъзнавано, тяхната история и са заложени далеч преди да ни срещнат. На наше място би бил, който и да е друг човек в същата ситуация.

А това, че ние страдаме от нещо, също е заложено в нашата история и несъзнавано. Не е толкова важно какво правят хората, а как ние реагираме.

Когато спрем да приемаме нещата лично, ще изпитаме едно много голямо облекчение и ще видим много нови варианти да подобрим живота си.

18. Състояние над емоциите

Когато опознаем достатъчно емоциите и какво те означават, ще можем осъзнато да направляваме живота си. Реалността ще е много по-разбираема за нас, ще сме по-спокойни, ще можем да дочакваме точните моменти и ще имаме това, което се нарича по-добра съдба.

Това бяха основните прояви на емоционалната интелигентност. Има ли ги във вашият живот и успешно ли живеете с вашите емоции и емоциите на другите?

Автор: Божидар Цендов