Заземяването или как да бъдем автентични


Сподели с другите:

Заземяването или как да бъдем автентични

Има едно често споделяно оплакване: „Правих това и онова и тези неща трябваше да ме направят щастлив, но не съм щастлив.“

Например, „завърших две магистратури, но не съм щастлив; намерих прекрасна жена/мъж, но това не ме направи щастлив; спечелих много пари, но това не ме направи щастлив; напреднах в духовното развитие, но това не ме направи щастлив…“

Ще обясня защо се получава така, но нека първо тръгнем от здрава основа. Да видим какво представлява заземяването.

Най-общо казано заземяването означава връщане в реалността и установяване на връзка с нея. Реалността на вътрешния и външен свят. Забележете, че тук говорим за реалността от гледна точка на човека и ще видим, че тази реалност е свързана с неговата автентичност.

Капацитетът за по-пълно осъзнаване на реалността, за разпознаването на нейните особености, за усещането й, е основен за формиране на чувството за реалност.

Това означава добър контакт с вътрешната и външна реалност, с вътрешния и външен свят в настоящия момент.

Фразата „той не е стъпил на земята“ показва и необходимостта от физически контакт със света, осъзнаването на физическите основи на съществуването ни в момента.

Усещането, осъзнаването на вътрешния свят е свързано с усещанията за себе си:

  • за положението на частите на тялото в пространството и една спрямо друга;
  • усещането на движение на цялото тяло или части от него (това включва и усещанията за трепкане на мускули, мигане, подсмърчане, движение на диафрагмата и т.н.)
  • усещане за пълнота или празнота на храносмилателната система. Някои хора са дотам осъзнати, че да усещат какво става с отделните й части: стомах, жлъчка, дванадесетопръстник, черва, интензивност на храносмилане и т.н.)
  • усещания за болка, тежест, натиск (включително емоционален)
  • емоции и чувства;
  • мисли, образи и вътрешни звуци.

Без ясни вътрешни усещания губим връзка с това кои сме и от какво се нуждаем. Вътрешният свят е основата за осъзнаването на собствените ни нужди и потребности.

Доброто осъзнаване на фона (background) на вътрешните ни усещания ни позволява на него да се оформи доминиращата нужда в момента.

Например, на фона на усещанията за тялото ни се появява усещането за стържене в стомаха, празнота, усещане за отпадналост. Когато усетим това, може да се оформи нуждата да се нахраним. При загубена връзка с тези усещания човек няма да знае кога е гладен или за какво е гладен и т.н.

Също във вътрешния свят, когато се оформи нуждата, се появява енергията и мотивацията тя да бъде удовлетворена.

Всичко щеше да бъде прекрасно, ако се оставим на вътрешната ни само-регулация и следваме нуждите си. Разбира се, по социално съобразен начин.

Обикновено това не се случва. Например, човек винаги е имал вътрешен спонтанен стремеж към изкуството и рисуването, но родителите му смятат, че трябва да стане счетоводител и това ще го направи щастлив. Човекът става счетоводител, но не е щастлив.

В него остават първоначалните стремежи и като потиснати такива, те могат да създават дискомфорт, болки, физически заболявания, депресия. Например, паническите атаки (ПА) не са заболяване само по себе си.

ПА са симптом за загуба на заземяване. Тази загуба на заземяване идва вследствие на сблъсъка на вътрешните автентични нужди и изискванията на околния свят(най-често родители и близки), които се опитват да насочат човека в друга посока. Решението е да се потиснат нуждите, което става чрез потискане на усещания, загуба на връзка с тялото и всички последващи ефекти в него.

Автентични сме, когато не просто изразяваме нуждите си, не просто споделяме емоционалното си състояние, но и когато следваме стремежа те да бъдат удовлетворени. Тогава се получава съответствие между мисли, думи и дела и това е основа за щастлив живот.

За да бъдем автентични, е нужно да осъзнаваме тези неща, да бъдем заземени в собствената си реалност. Това, което ни различава от другите, са автентичните ни нужди.

Те ще ни отведат до автентични постижения и автентична себе-изява. В горния пример човекът не е автентичен като счетоводител и това няма как да му осигури щастие.

Следващото, което пречи е, че може да съзнаваме нуждите си, има го вътрешния стремеж да ги постигнем, но не си позволяваме да предприемем действия. Или просто не виждаме възможностите, които светът ни предлага.

Тук идва необходимостта от осъзнаване на външния ни свят и нашите взаимоотношения с него:

  • нещата, които виждаме (или си забраняваме да видим);
  • чуването,
  • докосването;
  • вкуса (включително такива неща като естетичен вкус, вкус за преживяване и т.н.);
  • миризмите;
  • някои автори говорят за усещане за общуване/взаимодействие с другите хора. Поне на мен това ми изглежда като възможно;
  • като цяло усещания за правилното място, правилната среда и т.н.

Когато осъзнаваме/разпознаваме средата си, се заземяваме в нейната реалност. Може да видим в какви взаимоотношения сме с нея и разбираме какви действия можем да предприемем, за да удовлетворим нуждите си. Тогава можем да се мобилизираме и да го направим.

При липса на добро усещане за външния си свят, не можем да разберем какви са нашите възможности, не знаем с какво да се борим, не знаем към какво да се адаптираме, не знаем кога е точното време да останем или да си тръгнем.

Така много бракове, които по същество не носят щастие, мога да просъществуват дълги години, просто защото единият партньор не си а дал труда да се вгледа наистина в другия (или пък в другите възможности около себе си).

Всичките ни преживявания и действия в света се базират на осъзнаването на вътрешната ни и външна среда. Колкото по-богато е това осъзнаване, толкова по-автентични са нашите нужди, стремежи и действия. Толкова по-автентичен а човека.

Човек, който се води по чужди (натрапени, приети) нужди, няма никакъв шанс да бъде автентичен. Забележете, че човек няма как да излъже другите, че е автентичен. То си личи. Най-вече си личи за него по това, че води един неудовлетворителен живот.

Важно е и това, че в голяма степен околната среда може да извади на показ вътре в нас една „заспала“ нужда. Минаваме покрай щанд за сладолед и усещаме глад за сладолед. По-правилните за нас са тези среди и места, които “ събуждат“ наши автентични нужди.

Разбира се, заземяването не гарантира автентичност, но то е основата, на която тя да бъде изразена.

По същество ние хората сме реактивни същества. Реагираме, тоест отговаряме на нещо, което се случва във вътрешния ни и външен свят. Дори когато човек си казва „трябва да бъда проактивен за…“ това пак е отговор на нещо, което се е случило.

Бих могъл да си послужа с метафората, че човешкият живот представлява последователност от усещания (осъзнавания) и нашите реакции на тях. Ако реакциите ни са адекватни на нашите нужди, ние можем да постигнем удовлетворение, успех, мир и покой. Ако реакциите ни са видоизменени, стигаме до дискомфорт, болка, тревожност, депресия, липса на дух и цялостност.

Божидар Цендов, психотерапевт

За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук. 

Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите. 

Картината е на Rachel Leal

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>