Когато си слагаме етикети


Сподели с другите:

Когато си слагаме етикети

Когато човек си сложи сам етикет, това ограничава поведението и възможностите му.

Например, аз си казвам „аз съм любезен човек“. Това веднага ми вкарава в ума програмите за любезност.

Съзнавано и несъзнавано се придържам към правилата „любезния човек прави това и не прави онова“. И ставам любезен човек, но вече съм по-малко себе си, особено в моментите, когато за да помогнеш на някого, трябва да изоставиш за малко любезността.

Същото е с отношенията. Аз си казвам „сключих брак, сега съм съпруг/а“. Това моментално ме хвърля в много твърди рамки, които определят какво е позволено за мен и партньора ми в брака.

Някой се шегуваше, че основната причина за развода е брака. Може би има голямо право, защото така сами си слагаме рамките и хомотите на „правилния“ начин да изживееш нещо.

Няма правилен начин.

Има свой начин, който носи удоволствие. Понякога трябва да се откажем от рамките. Трябва да кажем „аз не съм съпруг/а, не съм гадже, не съм служител, не съм интелектуалец, не съм работник, не съм левскар….“.

А по-смелите могат да кажат: „аз не съм човек като досегашните хора“.

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>