Любовни стадии


папита

Първо нека споделим няколко основополагащи истини.

Любовта няма нищо общо със секса.

Сексуалността също няма много общо със секса. Е, има хора, чието ежедневие е изпълнено със секс, но това зависи от техния дизайн и доколко следват или не следват истинската си същност.

Любовта не е сливане, а свързване. Ооооо, тук много „авторитети“ ще кажат, че любовта е сливане, особено тези, които искат другия да се слее с тях и по този начин да го манипулират.

Любовта е свързване, което ни дава връзката, от която сме се лишили, за да съществуваме в този свят. Живеем в илюзията за разделеност, а любовта ни дава свързването, което ни показва, че сме част от цялото. И да, подходящата любов ще ви издигне духовно и ще спомогне за това, което някои наричат духовно развитие.

Добре, виждате се. Усещат се енергиите. Свързвате се. Споделяте и се разкривате. Идва първият стадий на любовта. Някои го наричат биологично или хормонално влюбване.

Наистина има промени в хормоналния баланс. От една страна това са промени, които са необходими, за да се реализира връзката генетично – да се създаде дете. От друга страна всякакви илюзии и заблуди на Не-Аза падат и човек се доверява на истинската си същност, на истинския си Аз. Ооооо, ако се оставим на Истинския си Аз дори може да излекуваме болестите си.

Затова любовта е толкова велика, защото успява поне в началото да извика истинската ни същност, която самата е любов и е всеприемаща, и се издига над всяко злободневие и ежедневие. Затова евреи се влюбват в немци или богати в бедни.

В тези моменти забравяме недостатъците на любимото същество. Преувеличаваме хубавите му качества. Готови сме да се отдадем. Всичко в останалия свят губи значение. За нас не съществува нищо друго освен другия.

Три до дванадесет месеца. Толкова е биологичното влюбване. След това човек се уплашва. А и му свършват химическите ресурси. И идва Не-Аза.

Включват се отново нашите заблуди и ограничаващи вярвания. Включва се Не-Аза. Дълбоко вярващият в нещо се сеща, че е различна религия; а богатото синче започва да мисли как тази връзка ще се отрази на репутацията на семейството му и съответно на финансовите приходи.

Тогава наистина се виждат недостатъците на другия и дори се преувеличават. Преувеличават се особено, ако искаме да избягаме от него, нали трябва да намерим виновен.

И тук идва моментът на приемане. О мислим си, че приемането е някаква духовна суперфикция, която се постига от някои свръх-издигнати хора, абе направо светци.

Бягство от реалността. Приемането е дарба на всеки човек. Ако не приемеш партньора си такъв, какъвто е, връзката отива на кино. Буквално.

Бил стискал пастата за зъби през средата на тубичката…..Е много важно….А ти харесва как те стиска в някои страстни моменти….

Винаги ще си различен/различна от другия. Винаги! Това е човешката същност особено, ако следвате истинската си същност. Или ще приемете света, или светът ще ви покаже, че е по-голям от вас. Или ще приемете партньора си, или ще се наложи да си търсите друг. Е, ако вътрешната ви същност каже друг, това е истината.

Интересното е, че колкото повече сменяте партньорите си, толкова повече е ясно, че сте се оплели с някой от родителите си. Искате мъж като тате или жена като мама. Е няма такива!

Приемането на другия, какъвто е, това е един етап и поздравления, че го минахте. Вашата връзка има някакъв шанс да просъществува.

Тук е моментът да говорим за секса. Ако досега не сте правили секс, нищо не сте свършили. По време на секс идва наистина сливането. Сливането на две души в една. За това трябва почти напълно да умре ума. Ако не можетете да постигнете оргазъм, прекалено сте далече от себеотдаването. Имам за това едно упражнение. Много малко жени успяват да го започнат.

След приемането на другия идва нещо много интересно. Разбирането, че човек може да бъде себе си дори да е с другия. За жените е полезно да се виждат с приятелките си, за мъжете е полезно да се виждат с приятелите си. Така се поддържа и потенциалът между вас, който носи и желанието за секс.

Тук идва и запълването на празнините. Вашата съпруга не ви дава достатъчно интелектуални предизвикателства – отивате в парка и играете шах с непознати. Вашият мъж не изслушва напълно чувствата ви – намирате колега, на когото да излеете чувствата си.

Много хора мислят, че това е изневяра. Не! Вие просто допълвате връзката си.

И на този трети етап е важно да разберете, че вие пак сте си вие. Можете освен любовния да осигурите и своя собствен личен живот. Може да обичате да ходите на планина, а другия да не иска. Ходите сами.

По уважението на партньора към вашия личен живот ще разберете дали сте попаднали на правилния за вас човек или не. Ако той не ви позволява да бъдете себе си, разкарайте тази връзка!

И сега идваме до най-интересния стадий.

Сега да задам един въпрос. Как ще познаете, че сте влезли във връзка от Не-Аза си, подтиквани от заблуди и ограничаващи вярвания?

Ако имате очаквания и претенции. Ох, цял живот ще сме заедно, той ще ме направи богата и т.н. Всяко очакване е издевателство към живота и съответно животът има право да издевателства над теб.

Последният стадий е краят на връзката.

Ако си въобразявате, че една връзка е за цял живот, то сте в Не-Аза и се обричате на бъдещи страдания.

Всичко се развива. Вашата връзка също се развива. Част от развитието й е нейният край. Няма какво да се учудваме на това.

Всичко, което ни е необходимо, е приемането.

Обичайте Себе Си!

 

 

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>