Мислим логически? О неее….


Сподели с другите:

ID-10086460Имаше един учител по математика. Като го питаха за някоя костелива задача как е дошла идеята да я реши, той казваше: „Умен съм бил, сетил съм се”. После споделяше, че така казвали и неговите преподаватели в университета. „Умен съм бил, сетил съм се”….да, ама това не е точно логическо мислене….Човекът просто не можеше да обясни логически как е стигнал до брилянтната идея.

Съзнавано и несъзнавано знание

Хубаво. Дошла ни е идеята и от нея избридваме логическите решения, за да получим решението. Но идеята откъде идва?! Бихме могли да помислим, че идва от опита. Но за да използваме някой факт при логическото мислене, трябва да се сетим съответния факт в главата си, а огромната част от нашия жизнен опит е нещо забравено. Потънали в несъзнаваното знания.

Нашата логика може да оперира само с фактите, които в момента съзнаваме, а тези факти са безкрайно малко на брой сравнено с преживяното и миналото през главата ни по време на жизнения ни опит. В най-добрият случай, ако успеем, ще измъкнем някой полезен забравен факт от несъзнаваното. Очевидно е, че няма как логически да изберем кой полезен факт да си спомним, защото като не знаем останалите забравени факти в несъзнавнаото не може логически да подберем някой от тях. Така идеите, които ни идват за решаване на проблеми или действия, идват най-вече от несъзнаваното, извън логическото ни мислене.

Още повече някои факти и умения натрупани по време на жизнения ни опит ние не можем да ги предадем с думи, а това означава, че другата страна не може да ги възприеме логически, защото самия процес на логическата мисъл тече като последователни изречения. Колкото и както да обяснявате на начинаещ дърводелец как се прави по най-добрия начин дървена кутия, той няма да успее да го направи от първия път, а трябва да натрупа опит и несъзнавани умения, така че да се справи на задоволително ниво, а като ги натрупа и той няма как логически да обясни на някого процеса, така че другия да постигне от първия път нужния резултат.

Това, че в главата ни текат логически разсъждения, не означава, че те са свързани помежду си, нито че между тях съществува логическа връзка и последователност. Има последователност: логическо мислене, просветване на идея, логическо мислене, идея и т.н. Най-важното в случая е, че тези идеи, те просто идват в нужното време и нямаме никакъв логически контрол върху това коя идея да дойде, защото нямаме достъп до останалите варианти, измежду които в несъзнаваното е избирано, за да приложим логически избор върху тях.

Още повече повечето знания в дадено направление или по даден предмет съдържат в себе си съзнавана и несъзнавана компонента. Дърводелецът знае осъзнато как се прави дървена кутия и има несъзнаваните умение, за да направи наистина такава. Понякога несъзнваното знание може да си върви като генетично наследство и човек да има нуждата да придобие съзнателната компонента, за да може да прави нещо. Например, човек за пръв път стреля с лък и постига учудващи резултати. Той има генетичното несъзнавано знание на своите предци, а сега му обясняват съзнателно как се държи лъка и пуска стрелата и кой е острият й край.

Най-добър пример за несъзнавано знание е закодираното знание в човешката ДНК. Но не е само това източникът на несъзнаваното знание у човека. Психологията и въобще съвременната наука по различни начини е установила още източници и структури на несъзнавано човешко знание, които се наричат колективно несъзнавано, архетипи и т.н.

Освен това хващаме несъзнателно паднала чаша, отскачаме от връхлитащ автобус и всичко това за част от секундата, през което време мисленето дори няма възможност да се включи, но се оказва, че сме успели да вземем едно добро решение.

Процесът на мислене на човека не само, че не е чисто логически, но не е и чисто самостоятелен

Мислите и идеите, които човекът има в главата си, могат да бъдат негови, могат да бъдат и несъзнавано знание, дошло от хилядолетен човешки опит, могат да бъдат и инжектирани от колективното несъзнавано на момента (което освен мисли инжектира също и чувства), могат да дойдат като наследство, като начин на мислене и мисловни модели от директните предци на човека. И това постоянно се случва. Това не е нещо, което човекът си знае, че е приел и може да отчита, а се случва всяка минута и при това понякога незабелязано.

Така самият процес,който ние сме свикнали да наричаме логическо мислене, като цялостен такъв не е логически, а изпъстрен със собствени, но и с множество дошли отвън идеи и мисли, вкл. и с „инжектирани“ в момента на вземането на решение от страна на околните. Не стига това, ами отношението на самия човек към определени групи и колективи и чувствата му към тях определят какви мисли и идеи се появяват в главата му. Вината, страхът и ожесточението така изменят светогледа, че в главата на човека идва всякаква плява и заместители на спокойната човешка мисъл.

Нашите емоции и чувства определят какви идеи се появяват в главите ниID-10094995

Както казахме, колективното несъзнавано на групи и колективи влияе на идеите и мислите ни. Когато ние изпитваме чувства към даден колектив, чувстваме се съпричастни към него, макар и отделени на хиляди километри, ние ставаме част от неговото колективно несъзнавано. Така започваме да възприемаме неговите групови мисли и идеи.

Всяка емоция и чувство са типични за хората, биват изпитвани от множество хора и носят със себе си своите мисли, идеи и мироглед. Така, ако ние мразим света и всичко около нас, навлизаме в колективното несъзнавано на хейтърите и всички мисли и идеи, които ни идват, са типични за този колектив от хора. Те са си една стабилна групичка и единственото, което не мразят, е да мразят, което е доста странно и издава, че и те самите не са абсолютни хейтъри.

Заблудата за самостоятелността

По този начин ние нямаме самостоятелно мислене, тъй като нашите мисли са изключително зависими от генетичното ни минало; миналото на предците ни; забравения ни жизнен опит, който не можем да контролираме логически; мислите и идеите на колективите и групите, към които принадлежим; настоящите ни емоции и чувства, които ни обвързват с мислите и идеите на други колективи и т.н.

Човек има своя индивидуалност, но тя не може да се прояви чрез мисленето, защото самото ни мислене не е индивидуален процес. Ние мислим чрез мислите на другите и най-вече мислим за другите. Мислим добри съвети за другите, но не и за себе си. Още по-сложно става, защото всички знаем колко е трудно да се погледнем отстрани. Ако се опитаме да се погледнем обективно отстрани, цялата ни картина се замъглява от нашето несъзнавано, което ние не можем да контролираме логически и което ни инжектира идеите, които на него му харесват. Всичко това поставя под въпрос доколко сме способни да упражняваме свободната си воля, а и какъв свободен избор може да имаме след като реално не го вземаме сами, а чрез колективното несъзнавано, околните, нашите страхове и заблуди.

Нашето логически мислене не може да свърши работа на нас. То е за другите

Така ние чрез логическо мислене, ако се опитаме да решаваме нещо за себе си или да даваме оценка на себе си, много трудно бихме стихнали до обективен резултат. Пречи ни не само нашето несъзнвано, което не подлежи на логически контрол в инжектираните от него мисли. Пречи ни и колективното несъзнавано, което се опитва да насочи мислите ни в удобна за него посока.

Далеч по-добри резултати се получават, ако използваме логическото си мислене, за да намерим подходящо решение за някой друг. Тогава негативите са доста по-укротени и в зависимост от силата на проекциите ни върху другия човек може да даваме повече или по-малко полезни съвети.

Това, което някой наричат Майя

Това, което някой наричат света на Майя се формира основно от нашите мисли и убеждения или по-скоро заблуди, които сме сформирали доверявайки се на мисленето си, което както се убедихме въобще не е логическо, а е изтъкано от заблуди, страхове на подсъзнанието, влияние на обществото и имащо още куп противоречия. Ние изначално сме в света на Майа, но съвсем друг ще е личният ни резултат, ако съзнателно отчитаме този факт.

Така мисленето е неспособно да ни предложи правилното решениеID-10022368

Ние говорим за решението, което е правилното за нас самите. Има безброй писания как се взема правилното решение, но никъде не е обяснено добре какво означава едно решение да е правилно. Навсякъде се говори, че правилно било решението, което те довеждало до постигането на желаната цел. Обаче, тази желана цел, която ние сме взели решение да е желана, дали е правилната…..

Първото решение, което всеки трябва да вземе, е дали това, което иска е за него или не. Наистина ли го иска. Наистина ли иска да приеме това, което му предлагат. Наистина ли иска да вземе това, към което се стреми.

А това е лично, това е индивидуално, защото това е начинът за вземане на решение, който носи лично удовлетворение и индивидуалност. Правилното решение за мен, означава решението, което аз наистина искам, което наистина е за мен и съответства на моята истинска уникална индивидуалност.

Иначе стигаме до решения, които може и да са правилни, но със сигурност са във вреда за нас и от полза за мама, тате, колектива, обществото и т.н. Разбира се, ваш е изборът дали искате решенията да са полезни за другите или да са наистина полезни за вас самите.

И все пак. Мисленето може да помогне да реализираме решението и да го проверим

Не можем да вземем решение базирано само на мисленето, но можем да го реализираме с негова помощ. Взели сме решението да си опържим яйца, например, и логиката ни помага в реализацията му: котлон, тиган, мазнина, счупване на яйцата и т.н., и т.н.

Благодарение на логическото мислене съвременният свят е такъв, какъвто е и ги има постиженията на съвременната наука. Но всеки инструмент си има своето предназначение. Не може да използвате мотика за завиване на гайки. По един начин се пържат яйца, по друг начин се осигурява щастието.

 

И още. Понякога ни идват висши мисли и идеи и в мисленето се проявява осъзнаването, но …

Средата около нас и нашето наследство са носители и на висши идеи и мисли. Мисли за любов, красота, истина, дружба, братство. Това е прекрасно, но намирайки се в средата на мисленето и опитвайки се да вземаме решения базирани на тези идеи, ние напълно можем да ги опорочим. Така оправдавайки се с висши идеи ние можем да извършим на практика нещо напълно не-висше. Така са се родили посланията „да избием еди-кои си в името на свободата”, „човек за човека е брат, бе гад” и т.н.

В главата на човека се проявяват и осъзнаванията, които по същество представляват „виждане” на истини в реалната действителност и „проглеждане” за противоречията породени от заблудите на нашето мислене. Всяко осъзнаване обаче трябва да си пробие път през фалшивото мислене, а обикновено човек всички тези неща се опитва да си ги обясни логически, т.е. защитните му механизми се опитват да ги замажат.

Логическото мислене не води до щастие

ID-100110104Психолозите казват, че когнитивния процес при човека се влияе от емоциите и чувствата. Наличието им влияе ползотворно, а отсъствието им води до посредствени резултати. Наистина мислите могат да доведат до пораждане на чувства и емоции, но логическото мислене само за себе си обикновено не води до щастливи емоции и чувства. Най-често хората посещаващи психотерапевти обясняват ситуацията си по следния начин: „Като млад/а реших да направя това и това, за да съм щастлив/а. Направих го и трябваше да съм щастлив/а. Но не съм”.

Логиката „Това води до щастие” се е проваляла многократно и всеки от нас може да даде примери за това. Представяте ли си да убеждавате сам себе си логически: „Направих това и това. Тези неща трябва да водят до щастие. Аз трябва да съм щастлив сега” и да се чудите защо не усещате щастие.  А щастие няма, защото го няма личното изживяване на щастие, няма ги чувствата и това изживяване няма как да се замени с логика.

Когато вземате решение, ако нямате лично изживяване на щастие, че усещате това решение като част от вас, то как да сте сигурни, че резултатите от решението ще ви донесат радост и удовлетворение?!

Липсата на практически смисъл

Логическото мислене си служи с известно ниво на абстракция, което няма напълно общо с реалния живот. Ако говорим за реален живот, то в него сте вие с вашите усещания, чувства и емоции. Когато се опитвате да вземете дадено решение, у вас се пораждат усещания, чувства и емоции и те са тези, които показват връзката на решението ви с практическия живот, а не логическите изводи, които се опитвате да си наложите.

В заключение

Можем да кажем, че мисленето на човека е външно за него, недостатъчно индивидуализирано, неспособно да даде правилните за уникалния човек решения. Външното мислене означава колективно решение. Ако искаме индивидуално и самостоятелно решения, то това решение трябва да се взема с отчитане на индивидуалните особености на човека, а част от тези индивидуални особености са чувствата, усещанията, интуицията, инстинктите и ресурсите като количество енергия, която може да се вложи в начинанието.

 

 

Image courtesy of jscreationzs, 89studio, maen_cg, Stuart Miles / FreeDigitalPhotos.net

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>