Отвори очи – почувствай момента


Отвори очи - почувствай момента

Живеем истински в момента. Когато сме отворени към настоящата ситуация, изживяваме чувствата си, отдаваме се на преживяванията. Когато използваме максимума от всяко преживяване, се усещаме живи и можем да се трансформираме.

Това са първичните чувства. Когато сме на театър, следим ситуацията, можем да се смеем, можем и да плачем съобразно ситуацията. Първичните чувства може да са много силни, но те траят кратко. Когато им се отдадем напълно, ги изживяваме и те ни помагат да вървим напред.

Първичните чувства са насочени навън. Ние гледаме с отворени очи театъра, въпреки че можем да се смеем или можем да плачем.

Когато някой затвори очи, това е друго чувство. Независимо в каква ситуация се намира, ако някой затвори очи, това означава, че той си припомня минали чувства. Тези минали чувства са останали не-трансформирани и по някакъв начин обвързват човека с миналото.

Доколкото те се опитват да се появят при всеки удобен момент, те носят някаква наслада. Най-малката полза, която носят миналите чувства, е въздържането от действие, предотвратяването на промяната. Но единственото постоянно нещо в света е промяната.

Колкото повече ставаме роби на минали чувства, толкова по-малко действията ни съответстват на действителността, толкова повече можем да сме неудовлетворени, разочаровани, дори разгневени. Тази разлика в проявата на първични и минали чувства се вижда ясно по време на семейна констелация.

Миналите чувства се познават по това, че когато се появят, човек затваря очи. Той не може да гледа вече света в момента, защото иска да се върне някъде назад в миналото, при нетрансформираните чувства, които познава и които са неговия повод да не прави нищо или да оправдава положението си.

Трансформацията в човека и трансформацията на живота на човека стават посредством новите преживявания, които носят нови първични чувства, а тези нови чувства могат да променят нагласите ни към света, а оттам и мисленето ни. Не можем да променим мисленето само с мислене.

Да гледаме света винаги с отворени очи е едно отговорно отношение към собствения живот. Говорим за това и метафорично, и съвсем буквало. Винаги, когато почувстваме страдание и усетим, че затваряме очи, трябва да знаем, че това е бягство от действителността и връщане към миналото.

Отварянето на очите към случващото ни се в момента ще ни помогне да намерим по-добрият път в живота си. Всичко останало е минало.

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>