Откъде идва лошото име на парите


Сподели с другите:

Откъде идва лошото име на парите

Да си представим, че се връщаме няколко века назад. В периода, когато феодализмът и селското  стопанство започват да отстъпват място за зараждането на индустриалната революция.

1. Индустриалната промяна създава идеята за нов обществен ред, който впоследствие се оказва реалност.

Дотогава може да се каже, че повечето хора са се препитавали със селскостопанска дейност. Повечето продукти, които са им трябвали, са ги изработвали сами. И най-важното – ако са имали земя – собствена или под аренда от феодала, са успявали да се прехранват. Използвали са и натурална размяна, без да имат нужда от пари.

2. Индустриалната революция създава работника

Хора, които са загубили земята си и са се опитали да си намерят прехрана като работници. Възможно е те да са загубили земята си и заради новите методи за нейното използване: огромни площи необходими за индустриалното производство, добив на суровини и т.н.

Важното в случая е, че се създава огромна група от хора, които се нуждаят от заплата, за да могат да се прехранват. Тези хора не могат да разчитат на това да произвеждат сами продуктите за прехраната си. Те трябва да получават пари, за да се хранят.

3. Парите стават нужни за запазването на живота

Те вече не са просто средство за обмен, каквото са били основно хиляди години. За огромна маса хора да получават пари за своя труд е равносилно на това да останат живи, децата им да останат живи.Хюман Дизайн семинар "Да живееш Дизайна си"

По това време условията в индустриалните предприятия били такива, че само наистина крайно нуждаещи се хора биха работили в тях.

Мащабът на индустриалните дейности налага натрупването на капитал – за машини, съоръжения, земя, сгради, заплати.

4. Натрупването на капитал

Натрупването на капитал започва и преди индустриалната революция. То спомага много селяни да загубят земите си, стимулира урбанизацията. Може да има предпоставки за подобряването на качеството на живот, но се изострят со­циалните проблеми.

Жилищните условия на голяма част от градското население са ужасни. Сега хората освен, че трябва да получават пари, за да се прехранват, трябва да получават, за да наемат жилище или да си купят жилище.

5. Необходимостта от потребление изисква пари

Това също допринася да се гледа на парите като нещо заробващо, като върху тях се проектира недоволството от работодателя, социалните условия, усещането за безизходица.

Това продължава и сега, когато хората вече до голяма степен като проява на утвърдени жизнени навици, дори считайки го и за престиж, вземат кредити, с които да си купят жилище, кола и т.н. Кредити, които обикновено ще изплащат цял живот.

Трудно е да се чувстваш свободен и да променяш начина си на живот, ако всеки месец, на определена дата в продължение на двайсет, трийсет или четиридесет години трябва да внасяш определена сума. Понякога психическото напрежение е огромно.

6. Парите като престиж

От друга страна парите се използват като средство за социална диференциация – определяли били кой бил по-успешен.

Реалността е, че има безброй методи за социална диференциация и всеки човек може да реализира своята уникална личност, независимо от това, колко пари има.

7. Колективната сигурност налага своите ограничения

Виждали сте редици еднотипни къщи, еднакви, боядисани по един и същи начин, с едни и същи дворчета. Много по-лесно и евтино е да се строи по този начин, за да има жилища за хората в един три-милионен (като София), осем милионен или дванадесет милионен град.

Обслужването на един съвременен град изисква огромна организация. Изисква дисциплина. Изисква ограничаване на индивидуалните особености, за да може да се осигури колективната сигурност.

Има образователна система за всички, но тя създава хората по калъп. Такива, че да са удобни на обществото. Тези, които не са удобни (разбира се в името на добруването на всички), са сегрегирани, ограничавани, изключвани, демонизирани. Разбира се, много хора и сами се изключват.

Колективната сигурност като полиция, общински и социални служби, здравеопазване и т.н. сами по себе си са нещо полезно. Обаче…

8. Плащаме пари за колективната сигурност, но вече не я получаваме наистина

Внасяме си социалните осигуровки. Или вашите родители са внасяли социални осигуровки десетки години. Каква пенсия получават сега?

Внасяме си всеки месец здравни осигуровки. Доволни ли сме от здравеопазването?

Доволни ли сме от полицията? Дали нашият баща, майка, чичо, леля или просто познат на село, които са ограбени, бити, или къщите им са запалени, те доволни ли са от работата на полицията?

Разбира се, това изисква огромна организация. За жалост (или за късмет) живеем във времена, когато всичко се променя, а част от промяната е разпадането на съществуващите структури.

Структурите на колективната сигурност вече не работят така, както работеха преди. А продължаваме да даваме пари за това. Които пак трябва да изработим. Все едно да се трудим нахалост. Затова гледаме така страшно понякога, когато ни искат тези пари.

Нещо друго се случи покрай индустриалната революция, капитализма (някои казват, че социализма е вид държавен капитализъм) и колективната сигурност.

Избираме си управляващи. И имаме все едно договр между управляващите и населението. Управляващите обещават да спазват своята страна на договора. Е….

9. Договорът между управляващи и население не се спазва

Доволни ли сте от своите управляващи? На правителствено и общинско ниво.

Смятате ли, че спазват своята страна от договора? Причува ми се един мощен вик: „Не!“

А управляващите струват пари. Много пари. И дори в България данъкът да е 10%, това пак са много пари. Имате ли чувството, че тези пари се изразходват по един добър начин?

Лично аз трябва да кажа, че виждам много хубави неща направен. Но не мога да не се съглася, че общото усещане е за недоволство към управляващите. И за тях трябва да даваме пари.

Длъжен съм да кажа, че…

10. Хората не вярват на управляващите

И съответно не спазват своята страна от договора с тях. Всеки път, когато не си плащаме таксите, даваме пари на катаджия, за да ни пусне, не свършим своите обществени ангажименти и т.н. ние не спазваме договора с управляващите и въобще с държавата.

Взаимното доверие се е позагубило. Няма я взаимната подкрепа. Докато нашите родители, баби и дядовци са се радвали на взаимопомощта на хората наоколо, ние все повече се отдалечаваме един от друг..

Някои хора се опитват да плащат за неща, които изглежда, че преди не са били въпрос на пари. Да плащат пари за грижа, подкрепа, добро отношение.

11. Елементарните човешки отношения и уважение вече са въпрос на паричен интерес

Ако идеш в по-скъп ресторант и оставяш по-голям бакшиш, ще получиш по-добро отношение.

Вече ги няма като преди доброто отношение и проявите на уважение просто заради удоволствието, което получаваме, за да ги изразяваме.

Това влияе на отношението към парите. Но пак не самите пари са проблема, а проектираната върху тях липса на удовлетворение от общуването, социалната позиция и т.н.

Така много неща свързани с парите са въпрос на междуличностни отношения. Например, твърдението „парите развалят човека“ може да идва от неудовлетворителни отношения с човек, за когото смятаме, че „има пари“, но всички хора ли са „развалени от парите“?!

Част от социалната сделка последните няколко века беше: ти ще получаваш това и това, ако покажеш такива умения и труд. Ако ти показваш съответните умения и старания, рано или късно ще успееш. Това беше мотото на нашите родители. Какво се промени в това?

12. Хората нямат време и желание да развиват умения и да се стараят

В интерес на истината много млади хора показват ученолюбие по-голямо от своите родители.

Но като цяло промененото отношение към парите е прекъснало мисловната връзка между парите и уменията и труда. Не е изненадващ възходът на всички лотарийни и хазартни игри.

От една страна хората разчитат на колективната сигурност. Още са объркани от това, че тя вече не работи. Очакват да имат „висше“ или нещо подобно и веднага да ги вземат на работа за еди-колко си хиляди лева.

Заплатите считани за „ниски“ биват презирани. „Малкото“ пари са отхвърляни са сметка на „многото“. Парите са добри, само ако са много.

Има и хора, които наблюдават тези игри и решават, че всички пари са лоши. Те пък се въздържат от изграждане на умения и полагане на усилия, защото така ще печелят пари, а след като парите са лоши, то така ще правят нещо лошо.

Покрай всички отношения страдат и интимните отношения. Последните няколко века утвърдиха колективната сигурност, но пренаписаха и семейните ценности. Има го стремежът към „здраво и хармонично“ семейство. Сплотеното семейство беше гаранция и за финансово оцеляване и подкрепа.

13. Хората не държат на семейството като преди

То вече не е пристан, където човек да намери подкрепа при всички житейски ситуации. Има безброй разводи, а основното при един развод се оказват не само децата, а и подялбата на имуществото.

Гледали сме онези наистина смешни филми за бракоразводни дела и подялба на семейно имущество, които показват тъжната истина, че накрая обикновено нещата стигат до разправии за пари.

Много хора имат чувството, че когато се внесе въпросът за парите в интимната двойка, нещата се омърсяват. И наистина се появява проекцията за тези „мръсни“ пари, които допълнително усложняват раздялата ни с този вече ненавистен човек.

Друг е въпросът, че част от семейното планиране е и предбрачният договор, където се уреждат и паричните въпроси. Освен, ако не искаме такъв, защото сме решили, че можем да припечелим нещичко от този брак, или защото смятаме, че замърсяваме отношенията си с такива „сделки“.

Ние говорим за отношението към парите в Западния свят. Има части на света, където то не е такова.

А в западния свят отношението към всичко в живота е повлияно от християнството.

14. Той изгони търговците от храма

Длъжен съм да ви кажа, че когато имаме лошо отношение към парите, много хора могат да се възползват от това. Това са обикновено хората, за които казваме „пари при пари отиват“.

Естествено е (макар и неприятно за нас) религията да се използва, за да прави хората удобни.

Да, Той е изгонил търговците от храма. И обикновено се прави изводът, че Той е казал, че парите са нещо лошо.

Но нека се обърнем към историята. В Храма търговците са били търговци на средства за жертвоприношения. Например, продавали са животни или части от животни, които са били използвани за жертвоприношения.

И ако той е изгонил търговците от Храма, то ги е изгонил, не защото са търговци, а защото вече не са нужни жертвоприношения. Мисля, че много ясно повечето от нас знаят, какво точно е учил Той.

А сега накъде

Парите продължават да са това, което са били винаги: средство за обмяна. Лошото им име идва от лошия контекст, в който се „подвизават“. Проектираме върху тях нещата от живота, които не можем да преодолеем или с които не можем да се справим.

Видяхме, че колективната сигурност и договорът между управляващи и население са компрометирани.

Не знаем как ще се развие бъдещето. Но можем да предположим, че в следващите десетки години може да се наложи да разчитаме на на себе си много повече. Сами да си намираме или дори създаваме работа, сами да се грижим за здравето си, да се учим да живеем в нови интимни отношения, където запазваме индивидуалността си и т.н.

Но каквото и да стане, винаги ще имаме нужда от средство за обмяна и независимо какво е то, то е само инструмент.

Не са важни парите, а продуктът, който се обменя. Да предоставяме и получаваме нещо качествено на света и хората, това е удовлетворение, което си заслужава.

А това се получава, когато работим това, което обичаме. Сега може някой да каже: „ама нали ни трябват пари и се налага да работим за тях?!“. Можем да излезем от това мислене и наистина да направим най-доброто на себе си като започнем да правим това, което обичаме, с хората, които харесваме.

Божидар Цендов

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>