Стъпки за постигане на психичен баланс по време на криза


Сподели с другите:

Стъпки за постигане на психичен баланс по време на криза

На всички е ясно, че след преболедуване на нещо, дори да е обикновена настинка, организмът има нужда от възстановяване.

Това възстановяване става при необходимите условия и в някакъв срок. Във всеки един момент в нас могат да текат множество процеси на възстановяване. За някои може да не знам, но нашето безсъзнателно се грижи за тях.

Дали всички знаят, че наред с процесите за възстановяване на физическото тяло, има и множество процеси на психо-емоционално възстановяване. Това са процеси на възстановяване или преходни процеси, при които емоциите и разбирането на човека за себе си, минават в нов режим. Нов психичен баланс.

Така, както ние може да усещаме възстановителните процеси във физическото тяло като известно неудобство, напрежение, намаляване на физическата енергия, така може да усещаме преходните процеси във психиката пак като неудобство, психично напрежение, емоционални изблици, липса на мотивация (да се направи нещо или да спрем да правим нещо) и др.

Психиката ни почти постоянно е в преходни процеси

Тези процеси са много важни и трябва да бъдат следени и да се работи с тях, особено ако се натрупват допълнителни външни причини за стрес.

Лошото е, че някои преходни и възстановителни психични процеси мога да траят години наред, да са заспали или потиснати, защото организмът няма ресурси да се справи с тях, но да се “възпламеняват” в новите условия на принципа на подобието с това, което се случва в момента около нас.

Тези процеси могат да продължават вече години наред

Дори, ако човек посещава регулярно психотерапевт, нормалната терапевтична работа при справяне с травми, стартира преходни и възстановителни процеси, които имат нужда от време да завършат за цялостно “излекуване”.

При нормална работа тези процеси получават подходящото внимание. Ако при новите условия се е наложило терапевтичните сесии да бъдат спрени за момент, полезно за клиента е да наблюдава тези неща в себе си. И да има договорка с терапевта при нужда да го потърси.

Ще започнем да разглеждаме възможните травми като започнем с настоящия момент.

Бързите промени в начина на живот предизвикани от самата криза

Ограничаването на придвижване, лишаване от забавления и възможност за разпускане, намаляване на социалните контакти, намаляване приходите поради по-малко клиенти, уволнения от работа и т.н. Това може да е настоящата криза или ваша лична житейска криза.

Разбира се, нормално е в такива ситуации да изпитвате гняв, да се притеснявате, да не можете нищо да направите, да ви се иска да се успокоите с алкохол.

Това, което веднага може да възникне в този момент, са вина и самосъжаление, както и съжаление за семейство.

Много е важно да си кажете в този момент, че вие нямате никаква война за случващото се.

И да разграничите много ясно каква е ролята на света (съдба, свят, правителство, община, полиция и т.н.) и каква е вашата роля в ситуацията. Един вид слагане граница между вас и самата криза.

По методите на констелациите дори може да направите следното упражнение:

  • сядате на на стол в по-спокойна среда,
  • отпускате тялото, затваряте очите,
  • опитвате се да визуализирате пред себе си кризата (независимо като какъв образ излезе) или просто знаете, че тя е пред вас,
  • когато сте готови, й казвате “Ти си си ти, аз съм си аз”,
  • оставяте се да усетите какви променитова изречение носи в тяло, усещания, емоции, мисли.

Разграничаване на това, което можете да направите и това, което не можете

Това е следващото разделяне, което е важно да се направи.

По този начин веднага ще видите за кои неща можете да вземете решения за действие и за които имате контрол; и за кои неща не е нужно да вземате решение. Което всъщност носи много успокоение – разбирате, че не сте отговорни за това да оправите света, но можете да се погрижите за неща от личния си живот.

Случва се промяна, а всяка промяна носи хаос и ограничения

Има ограничения, които просто в момента не можете да преодолеете. Можете да си блъскате главата в стената, но ограничението си стои.

За тези неща не е нужно да се опитвате да намерите решение.

Голямо успокоение носи приемането, но сега ще обясня какво е приемането от практична гледна точка. То се състои от две неща:

1 Да приемем, че преодоляването на ограничението или желаната промяна (преминаването на криза) ще се случат, когато се случат. Нямаме съзнателен контрол над сроковете.

2 Докато е налична пречката (кризата и карантината), да не блокираме, а да правим всичко, което можем да правим в тези условия. Или по начина, по който условията ни позволяват.

Може да се срещаме по Скайп, да спортуваме вкъщи и т.н.

Може да се активират процеси свързани с аналогични травми в миналото

“Сега ме уволниха, както беше преди 5 години и тогава беше ужасно”, “При икономическата криза през 2008 загубих Х пари, сега колко ли ще загубя”, “когато ми правиха операция, трябваше да стоя в стаята 3 месеца” и т.н.

Важно е да идентифицирате подобни процеси, ако ги имате в себе си. Едно лекуващо изречение в случая би било “тогава беше така, сега може да е различно”. Може да проявите творчество в това, което  сами да си кажете.

Важното и тук е отделянето, разграничаването на тогава и сега.

Аналогични травми свързани с роднините

“Дядо ми са били 11 деца, но по време на грипа през 1918, 5 от тях са починали”, “Братовчедът така загуби работата си и 4 години си стоя вкъщи”, “Леля ти кашляше шест месеца и не успя напълно да се възстанови” и т.н.

Тук е важно да отделите себе си от роднините, в смисъл да разграничите своята съдба от техните съдби. Да, вие сте част от семейството, обичате роднините си, но не е нужно да повтаряте техния житейски път.

Живеете в различно време свой живот. Вашият психичен баланс може да е по-добър.

Травми свързани с истории на други хора и съдбата на света

Хора сме и е нормално да съчувстваме на страдащите и доколко е в силите ни, да им помогнем.

“Колко хора са загинали”, “колко нямат храна”, “загинало цялото семейство”, “накъде отива света”, “светът може да загине”, “демокрацията може да си отиде” и т.н.

Да, ние сме хора и е нормално да съчувстваме. Но е нужно да се погрижим за индивидуалната си психика.

Тук също е много важно да осъзнаете разграничаването и да знаете, че нямате вина за това, което се случва с другите.

Да знаете, че нямате вина за това, което се случва с другите и да разграничите себе си от тях. Също е много важно да направите разграничение между това, за което можете да вземете решение и за което имате контрол; и за всички останали неща, за които не е нужно да вземате решение вие самите.

Всички тези процеси могат да се случват в някаква степен в нас. Първата стъпка към постигане на психичен баланс е осъзнаването им – да ги видим в себе си.

Божидар Цендов, психотерапевт

За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук. 

Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>