Разликите между увереност в себе си и амбиция. Парадоксът на амбицираното нещастие


Сподели с другите:

Разликите между увереност в себе си и амбиция. Парадоксът на амбицираното нещастие

Потребностите водят живота ни

Защо правим нещата? Обикновено правим нещо, за да задоволим потребностите си. Потребности от всякакъв вид, от храна и физическа сигурност до свобода и себе реализация.

Понякога…, не е понякога, а често се оказва, че прекаляваме в правенето. Направеното не ни носи някакво удовлетворение и успех, не задоволява истинска наша потребност.

Това са всички неща, които сме направили, но които ни носят неудовлетворение, огорчения, гняв и разочарования. Накрая си мислим „не успяхме да го постигнем“. Реалността е, че по-скоро не ни е било нужно. Дали сме успели да разпознаем истинските си нужди?

Увереността в себе си е първо любов към себе си

Основния подтик да живеем, да правим нещата, да се развиваме идва от нашите вътрешни нужди. Развиваме се дотолкова, доколкото имаме вътрешна нужда за това. И съответно имаме енергията да го правим.

Тогава се наместват възпитание, образование, медии, книги, филми, приятели, родители и започват да ни убеждават, че имаме нужда от това или онова. А понякога съвсем директно ни казват, че трябва да правим еди-какво си, защото то било „правилното“.

Е, това доколко отговаря на истинските ни нужди?! Когато следваме препоръките на другите (включително през рекламите), без да се съобразяваме с нуждите си, ставаме много неуверени.

Ставаме объркани. Объркването идва оттам, че това, което правим, колкото и усилия да полагаме, не съответства на нуждите ни. И след 10-20-30 години започваме да говорим „Направих това, постигнах онова, но не се чувствам щастлив/а. Имам чувството, че пропилях живота си“.

О да. Ние наистина мислим, че това, което правим, е полезно и правилно. Но дали се замисляме, доколко то отговаря на нуждите ни.

Увереността в себе си означава да поставим себе си на първо място и така да обичаме себе си, че да се вслушваме в истинските си нужди и да вършим предимно това, което ще доведе до тяхното удовлетворение.

Себе увереността означава да приемаме нуждите си, каквито са. Това означава и да приемаме себе си със всички качества, които смятаме за добри и всички качества, които смятаме за недобри.

Защо? Защото ако не приемаме себе си със всичките си добрини и кусури, ще сме подвластни на вината и ще смятаме, че не заслужаваме да получаваме хубави неща. Че не заслужаваме удовлетворение на нуждите си.

Един пример за увереност в себе си: знаеш, че вършиш определена работа като качество и количество. Знаеш, че тази работа заслужава определено заплащане. И ако в момента ти плащаш по-малко, то се бориш и отстояваш правото си да ти плащат толкова, колкото заслужаваш. След малко ще видим как изглежда това от гледна точка на амбицията.

Амбицията е да искаш да направиш повече, отколкото правиш в момента.

Да направиш повече или да се научиш да правиш нещо ново, или да постигнеш нещо в повече (власт, слава, пари и т.н.)

Горният пример ще е следният за амбицията: Аз извършвам определена работа като количество. Имам амбицията в рамките на година да започна да работя двойно повече. Или амбицията в определено време да започна да печеля повече пари. Или амбицията семейството ми да живее като аристократично семейство.

Връзката между целите поставени от амбицията и реалните ни нужди може незабелязано да се скъса. Себе увереността ни води до това да отстояваме истинските си нужди. Амбицията ни кара да правим нещо в повече, без да е ясно дали това отговаря на нуждите ни.

Един пример за амбиция, когато човек се опитва да прави повече, просто за да се докаже е бърнаута (прегарянето) в работата.

Нека сега разгледаме следните комбинации на увереност в себе си и амбиция.

Висока увереност в себе си и висока амбиция

Човек, който е уверен в себе си, ще предприема действия първо от гледна точка на своите нужди, а една от базовите нужди е да останем в добро здравословно състояние.

Той няма да позволи на амбицията да му навреди. Така при него амбицията ще следва нуждите му и той може дори да изглежда не амбициозен за околните.

Но ще има моменти, когато усетил възможностите си и улучил точното време, ще може да прави много големи неща. Амбицията ще се проявява, само когато има нужда от нея.

Висока увереност в себе си и ниска амбиция

Този човек може да изглежда не амбициозен на околните, но и той ще има моментите, когато упорито и уверено ще защитава интересите си. Ще отстоява потребностите си и ако не може да ги удовлетвори, ще прави промени в живота си, за да ги удовлетвори.

Ако се наложи, ще смени мястото (работно, местожителство и т.н.), средата или хората, с които общува.

Виждаме, че когато човек е уверен в себе си, за него амбицията не е важен фактор, защото той винаги ще търси начин да удовлетвори потребностите си в достатъчна степен. Водещи за него за истинските му потребности, а не илюзорни цели.

Ниска увереност в себе си и ниска амбиция

Този човек може да изглежда отказал се от живота. Поради страх и вина не се стреми да задоволява потребностите си, но също така подминава всички неща, които обществото е определило за важни: печелене на пари, създаване на семейство, постигане на социален статус и т.н.

Той ще се движи по линията на най-малкото съпротивление, в конформизъм с околния свят. Но това все още не е най-болезненият случай.

Ниска увереност в себе си и висока амбиция

Този човек трудно ще успява да направи нещо за удовлетворяване на истинските си потребности. Той ще е отдаден в живота си в преследване на всичко, което обществото смята за успех: пари, кариера, власт, социален статус, интелектуален статус, духовен статус и т.н.

Той дори може да бъде сляп за потребностите си, да смята за срамно да се грижи за себе си. Ще отделя всичките си сили и енергия да преследва дошли отвън цели, които някой му е внушил, че са „правилни“, „добри за момента“, „всички това искат“, „носещи успех и щастие“ и т.н.

Периодично ще открива, че това, което върши, не му носи щастие и че по-скоро му носи нещастие. И понеже няма доверие на себе си и на тези усещания, ще продължи да гони илюзорните цели. Докато нещо в личния му живот (най-често пострадалото здраве) не го накарат да преосмисли целите си.

Накрая мога да кажа, че когато човек е уверен в себе си, той управлява амбицията си. Когато не е уверен в себе си, амбицията може да го постава в услуга на илюзорни цели.

Всичко хубаво започва с поне малко доверие и обич към себе си.

Божидар Цендов

 

One thought on “Разликите между увереност в себе си и амбиция. Парадоксът на амбицираното нещастие

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>