Трудно ти е да бъдеш себе си, защото те възпитават, че е лошо да бъдеш себе си….цял живот


Сподели, за да разберат и другите:

Трудно ти е да бъдеш себе си, защото те възпитават, че е лошо да бъдеш себе си....цял живот

Къде попаднахме

Ражда се детето, радват му се, казват, че е най-ненагледното същество на света…След това му дават име и почват да го възпитават.

А да, почва се с имената. Баби, дядовци се опитват да изпъкнат начело и да „дадат“ името си на новото отроче. Не е ясно това доколко е даване, доколкото съответният дядо или баба получават удовлетворение, че нещо са се утвърдили.

Получава детето нечие име и този някой почва да се изглежда и да доказва, че то прилича на него. Ако не по извивката на ухото, то поне по начина, по който си смуче млякото. И ако няма някоя прилика, тя се измисля или налага. „Ох на мама, обичаш краставици като дядо си, на него си се метнало“.

„Да станеш човек“

Но това е само началото. След това родителите се заемат с това да изкоренят в детето всичко, което не харесват в себе си. Под благовидния предлог възпитание, социализиране, „да стане човек“. Както те си представят човека. Не отричам ролята на родителите, нито мога да ги критикувам – така е било с техните родители, и с техните родители, и с…….

За детето е нормална всяка от фазите в детското развитие. За повечето родители тези фази (особено нормалните кризи в развитието на детето) не са нормални, те са „лоши“, срам ги е от тях, защото като деца са научени да се срамуват от себе си.

И детето бива приучвано, че телесните функции са нещо лошо, че някои части на тялото му са срамни, че определен вид поведение е срамно. И когато детето порасне и каже „Ама на Гошко му разрешават да прави така“, мъдрите родители отговарят: „Той Гошко е лош, а ти си добро дете“.

Ето как човек се учи да се срамува от себе си. Кажете ми как ще бъдете себе си, ако ви е срам от вас самите?!

„Пришиване“ на срам и вина

Много изкусно се прави. Чрез насаждане на срам и вина. „Ще те обичам, ако си добър, а да си добър означава да….“. Това са основните видове вина насадени в детството, които ни карат да разпиляваме себе си:

  • Вината, че се грижиш за себе си. Но това е и вината, че не се грижиш за себе си, че не си самостоятелен. При вината няма как да се угоди.
  • Вината, че не си умен, не си ученолюбив
  • Вината, че не си радостен, не си щастлив
  • Вината, че не си трудолюбив, не си оправен в живота
  • Вината, че не се жертваш за близките си
  • Вината, че не си достатъчно възпитан, културен
  • Вината, че не си достатъчно спокоен, тих, разбран, но я има и вината защо не си достатъчно властен, пробивен, отстояващ себе си

Например, мислите си, че добре познавате етикета и правилата за поведение в обществото. Дали сте се замисляли, че това всъщност може да ви пречи да бъдете себе си?!

Какво училището прави добре

По-нататък идва училището. Училището е прекрасно средство за проминаване на мозъка на децата с идеологията, която в момента е на власт. По времето на социализма се насаждаха едни идеи, сега се насаждат други идеи. Най-вероятно това няма нищо общо с идеите близки на конкретното дете.

Да, децата си носят в себе си свои идеи, своя идеология, своите морални ценности, своя Бог . Само на тези, които искат да промиват мозъци, е изгодно да твърдят, че тези неща трябва да се изграждат. Не ги изграждат. Потискат твоите и насаждат своите.

По време на пубертета започва още един натиск. Какво е „истинският мъж“ и какво е „истинската жена“. Това е го има от ранно детство, но истинската болка от това започва през пубертета.

„Истинските“

Естествено, идеиите за „истинските“ са най-болни от човешките фантазии и съответно причиняват най-голяма болка. Но това го има през целия живот. Независимо на колко си години, твоята половинка винаги ще ти говори как „иситнският мъж“ правел еди-какво си, а „истинската жена“ как се била грижела за дома.

Любовта по чий начин

Освен полово предопределениете роли, ни налагат и разбирания за любовта. Хората са създадени да обичат по своя начин, да правят секс по своя начин, да се полагат грижи за другия по своя начин. Но не! Как е възможно това?! „Та ти не ме обичаш, ако не изразяваш любовта си точно по начина, по който очаквам.“

Като не ви идва отвътре, каква любов е това?! И може цял живот да се опитвате да угодите на хората като следвате техните разбирания за любовта. А вътре във вас, вие си мате своята любов, имате си своя начин да изразявате любов. И вашата любов е много по-истинска от прокламираните илюзии за любовта.

Работещият човек

След това идва работата. Работно време. Може за вас да е здравословно да поспиввате следобед и така да се окажете неочаквано по-продуктивани, но „това не е прието“, това показвало „пренебрежително отношение към труда“.

Всеки си има своя модел на работа. Насоките към подходящата професия са важни, но не по-малко важни са и формата на работа, общуването с хора, удовлетворението от работата, възможността да постигнеш личен успех в работата, разнообразието и изненадите, възможността да правиш това, което вътрешно те влече.

Нещо специално относно работата. На някои хора им е присъщо да сменят често работата си. На това не се гледа добре. Някои хора им е присъщо да пътуват много по света, да сменят местожителство и да сменят работи. На това не се гледа добре. За много хора не е здравословно да следват вътрешнат култура на корпоративните компании. На това не се гледа добре.

Когато работим, изкарваме прехраната си, всяка държава си има една основна тема, чрез която вкарва хората в матрицата. За САЩ основната тема е: „Ти си човек, само ако печелиш достатъчно пари“. Виждате как това обезличава. Ще оставя читателя да помисли за темата в България.

Децата повтарят

После идват децата. Да, децата са чудесни, но понякога (това са го научили от родителите си) започват с „ти не си истински татко, не си истинска майка“. Който има деца, знае, че няма как това да не ти направи впечатление.

Държавата и разумната й употреба

Но има и един друг значим фактор, който изисква от хората да се държат пои определен начин. Държавата. От една страна имаме колективната сигурност осигурена от държата. От друга страна има ограниченията на личната свобода в името на тази колективна сигурност.

Но откакто бе измислена светската държава, разумният човек винаги може да намери своето правилно място в нея. Държавата ни ограничава най-вече, защото ни налага едно външно социално приемливо поведение, което може да не съответства на вътрешния ни живот.

Религията – многовековното влияние

От най-мощните средства за обуславяне и потискане на истинската същност на човека е религията. Не искаме да кажем, че религията не трябва да я има – тя си има своите функции, но сега я разглеждаме от гледна точка на освобождаването на истинската ни същност.

Дори и в момента да твърдим, че сме атеисти, дори да сме родени в семейство на атеисти, ние сме под влиянието на религията, която е типична за мястото ни на раждане.

Няма как да избегнем това многовековно влияние. Религията се просмуква дълбоко в мирогледа на средата. Самият факт, че сме родени в среда, в която има определена религия, определя много дълбоки вярвания, доста от които чистосърдечно можем да наречем заблуди.

В християнската религия едно такова вярване е, че някой трябва да ни спаси. Все чакаме някой да дойде да ни спаси, да ни даде нещо, да ни приласкае: държавата, ЕС, руснаците, американците и т.н. Също потискаме нуждите и желанията си в името на някакво преполагаемо щастие в бъдещето.

Друго вярване идващо от христиняската религия (не важи само за нея) е, че хората трябва да се делят на добри и лоши. Вярата в изначалния грях приема, че всички хора са лоши и стават добри, единствено, ако изпълняват определени указания.

Хората не са нито добри, нито лоши, а са просто хора.

Кликнете за споделяне на цитата в Twitter :

Хората не са нито добри, нито лоши, а са просто хора

Реалността е, че не можем да разделим хората на добри и лоши. Всеки човек си има своята същност и тази същност може да предприема добри или лоши действия, но по същество тази същност обикновено е водена от позитивни намерения. Например, „Да, мама, много те бих като малка да учиш, но исках да бъдеш успешна, щастлива и т.н.“.

Много са тези неподозирани вярвания, които си мислим за изначално човешки, но които идват от християнството. Но да споменем още едно: „Жената е зло“. Даже няма да го коментирам. Това е свързано и с омразата и срама от телата ни (от жените идват телата ни), срама от секса.

Приятелите

Но да не забравяме и приятелите. Приятелската група си има своите правила. „Трябва да си като нас, за да те приемем“. Дори само външно да спазваме правилата, те пак може да ни пречат да бъдем себе си.

Духовните учения на какво ни учат?!

Но да се върнем пак към един вид религия или така наречените духовни учения. Духовните учения са най-мощното средство за обуславяне, особено за хората, които „искат да намерят себе си, да изразят истинската си същност“.

Странно ли ви е, че именно духовните учения, които се очаква да ви помогнат да намерите същността си, могат мощно да ви отдалечават от нея?

Това е така, първо, защото те обконовено натискат бутоните на илюзиите ни. Второ, голямата част от духовните учения са пак някакви калъпи, които казват: „това ще четеш, ще правиш такива практики, ще ядеш така, ще мислиш така!“

Например, идеята за „позитивното мислене“. Първо, всяка мисъл има своя смисъл. Второ, човек не е своите мисли. Дори мисленето е само част от човешкото съзнание. Ако човек се идентифицира с мислите си, наистина ще има проблем.

Ами, ако за някого е удовлетворително да бъде хейтър…и всъщност така да е най-полезен на хората около себе си?!

Всеки си има своя духовност

Това, което мога да ви кажа е, че всеки си създава свое духовно учение. Всеки го открива в себе си. Совето си духовно учение. В даден момент за човека няма вече никакви външни авторитети. Ето това е истинското освобождаване на „себе си“, на истинската си същност.

Също е важно да се каже, че няма йерархия в осъзнаването, няма йерархия в „духовнто развитие“. Желанието да се сравняваш с другите, противоречи на самото наличие на твоята истинска същност, коятто е уникална и несравнима.

Всеки си има свой път. Сравненията са безмислени и водят само до страдания и желание да влезеш в матрицата при другите окабелени граждани.

Чакайте, чакайте. Има още.

Когато остареем

Да кажем, че вече сте се пенсионирални. Не, никой няма да ви остави намира.

Вината и срамът, акумулирани цял живот, точно сега ще изплуват в апогея си. Сега ставате много неудобни за роднините си. Защо се разболявате, защо остарявате? Защо не мислите да спокойния сън на децата си.

Ако стигнете до деменция, ви обвиняват във вдетиняване, долен егоизъм, несговорчивост, ригидност. Хората просто не се усещат, че ако възрастният достигне това състояние, абсолютният егоизъм е единственото средство да пести оскъдните си ресурси.

И пак си заслужава да се живее. Това са преживявания, от които никой не би трябвало да ни лиши. Долу евтаназията, искам си осъзнаването от моя път към смъртта!

И когато умрете, може пак да бъдете неудобни, пак ще ви критикуват, пак ще искат да сте го направили по друг начин. Казват колко „не на време“ си умрял, какви неприятности причиняваш, как не си мислил за другите да ги тормозиш така…Хубавото е, че това поне няма как да го чуем….май.

Независимо какво е, решението ти е правилното

Никой не е казал, че ще бъде лесно. Всеки сам си решава дали си заслужава да се поддаде на матрицата или да търси начин да излезе от нея. Реално това са раноправни решения – не подлежат на сравняване.

Обичайте себе си. Това поне на мен ми върши работа.

Божидар Цендов

Ако чувствате, че има какво да изразите с тази статия, направете го с бутончетата по-долу. 

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>