Харесвам ≠ Искам. Какво ни кара да желаем това, което не ни трябва?


Сподели, за да разберат и другите:

Харесвам ≠ Искам. Какво ни кара да желаем това, което не ни трябва?

Мозъкът вижда едно, умът решава друго

В мозъка има два интересни центъра и е много важно да кажем за тях, че те са различни един от друг. Центъра на харесването и центъра на искането (на нуждата).

Центърът на харесването се активира, когато нещо ни харесва. Центърът на искането се активира, когато наистина искаме нещото.

Това означава, че за едно и също нещо можем да го харесваме, но това не значи, че наистина го искаме.

Един ярък пример за това е, че може много да харесваме представителите на другия пол, но въобще да не искаме да сме негов представител. Може много да харесваме екшъна, който току-що сме гледали, но да не искаме да ни се случва в нашия живот.

Но това са доста ясни примери. При повечето избори в живота ни е недоловима разликата между „харесвам“ и „искам“. Това се случва много често, когато избираме партньор в живота си, професия, място, където да живеем или когато купуваме водени от посланията в рекламите.

След време се оказва, че тези неща не ни носят очакваното удовлетворение, успех, а някои от тях (например брачния партньор), могат да ни доведат до нервно разстройство…а си мислехме, че толкова много ги искаме…

Това се случва, защото умът ни поставя знак на равенство между „харесвам“ и „искам“. Между това да харесваме брак, професия, продукт и това да се бракосъчетаем (или просто влезем в партньорство), влезем в тази професия или да купим този продукт. Това, което харесваме, може да стане и наше желание. Често неусетно за нас.

Решенията в живота ни се управляват от ума ни (така сме възпитани), а това не са най-добрите решения. Умът е вместилище на популярните вярвания като „щом го харесвам, значи е хубаво и добро за мен“, „той/тя се чувства добре с това, значи и за мен ще е добре“, „щом той/тя го прави, значи ще е добре за мен“, „мама/тате каза, че това е хубаво“ и т.н.

Тези вярвания не са съвсем верни. Поне не за всеки човек и всяко нещо. Най-добре, разбира се, е наистина да искаме това, което харесваме. Но как да разберем дали го искаме или пък не.

Истинските нужди и желания са в тялото ни

Умът е възпитан от околния свят, родители, приятели, филми, книги и т.н. за това какво е хубаво и какво трябва да харесва. Ключовите думи са точно „трябва да харесва“. Да, ама това, което ни съветва околния свят, няма да го живее той, а ще го живеем ние, ще живеем избора си.

Умът е доста любопитен и не се интересува много от това как ще се чувстваме, ако направим нещото, а говори неща подобни на: „Е, хайде да го направим, за да видим какво ще стане…“.

Той и няма как да разбере как ще се чувстваме от този избор. Ако решим нещо, последствията ще ги понесат нашето тяло, емоции, жизнена енергия и т.н. Ние ще страдаме, ще роним сълзи, ще изпитваме стрес и умора.

Затова един начин да усетим все пак дали искаме нещото, което харесваме, е да се обърнем към тялото си. Когато разглеждаме потенциалния избор, можем да обърнем внимание за следните неща, които се случват в настоящия момент:

  1. Какви усещания имаме в тялото. Всякакви усещания като потръпвания, топли вълни, студени вълни, да следим за езика на тялото и лицето си.
  2. Какво са нашите чувства относно избора. Имам предвид не моментни емоции, а оформилото се емоционално отношение с времето към избора. Иначе казано, колкото и да харесваме нещо, е хубаво да си дадем време. Понякога наистина „утрото е по-мъдро от вечерта“.
  3. Усещаме ли, че имаме енергия и ресурси за го направим. Може много да ми харесва да съм космонавт, но нямам толкова енергия да вложа в подготовка, а и онези неща, в които ги въртят, ми изглеждат умопомрачителни.
  4. Гласът на интуицията. Интуицията пак е в тялото. Казва ни „не ходи в това тъмно, не минавай по този лед, не влизай в този асансьор, не се омъжвай за него“ и т.н. Интуицията пак идва от тялото, а само се проявява в нашето съзнание.

Когато обърнем внимание на всички тези неща, можем да имаме по-ясно осъзнаване за това дали „харесва“ и „искам“ си съответстват за този конкретен избор, който имаме да направим.

И можем да си спомняме, че голяма част от света има интерес да разкъса връзката между „харесвам“ и „искам“. Иска да ни убеди, че искаме нещо, което всъщност не искаме, дори да харесваме.

Най-малко всички онези реклами, които виждаме навсякъде. Или пък политическите лидери, чиито кампании са насочени предимно към това да ни се харесат и така да ни се внуши, че ти искаме. И т.н.

Божидар Цендов

 

2 мисли за “Харесвам ≠ Искам. Какво ни кара да желаем това, което не ни трябва?

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>