6 неща, които прогонват щастието, за които не сме подозирали


Сподели с другите:

9 неща, които гонят щастието

Всяко човешко същество има своите възходи и не-толкова добри дни. Винаги след тъгата идва радост, а след това новите житейски задачи. Щастието не е липсата на нещо, защото познаваме много хората, които имат много, но не са щастливи. Излишъкът от следните неща ни пречи да го изпитаме.

1. Голямото желание да се постигне щастие

„Вратата на щастието се отваря навътре“ (Kierkegaard). Не можем да постигнем щастието с натиск, с желание, нито с очакванае на щастието. Фиксацията върху него просто може да ни спре да живеем.

Щастието не е самоцел, защото така то не може да бъде достигнато. Щастието идва в резултат на изпълнението на действия, които имат смисъл за нас и живота ни.

2. Убеждението, че удоволствието носи щастие

Има една теория в икономиката: „Теория на пределната полезност“. Колкото и човек да удовлетворява нуждите и желанията си, идва момент, в който задоволяването на тези желания вече не му носи удоволствие.

Вътрешният стремеж към смисъл на човешкия живот намира истинско щастие не в удоволствията, а в себереализацията (Frankl). В сремежа към хора, действия, преживявания, които имат смисъл. Задоволяване на нуждите от удоволствия, само по себе си, не носи щастие. Например, сексът, ако е самоцел, рано или късно води до деградация и/или разпадане на връзката.

3. Убеждението, че можем да подсигурим щастие за цял живот, а след това само да се възползваме от него

Мечти като „Ех, ако спечеля милион от тотото, ще си оправея живота. Само да се оженя за нея и ще съм щастлив. Да си осигуря веднъж живота и ще съм щастлив….“

Познаваме много истории за тото-милионери, които или са губели милионите за броени години, или са умирали от това „щастие“. Човекът е устроен по такъв начин, че трябва да живее пълноценно, за да остане жив. Ако той няма стимул да живее и да се адаптира, жизнеността му катастрофално намалява. Щастието се разгъва във всеки един момент и не може да се осигури предварително.

4. Самосъжалението

Самосъжалението ни блокира и по същество означава „ох, колко сме жални, че не можем да се справим в живота си“. Тоест, това е отказ от справяне и адаптация. А без справяне с трудностите в живота няма смисъл, няма щастие.

5. Порочният кръг неприятности -> страх от неприятности => по-големи неприятности -> …

Това е мехаанизмът на самоизпълняващото пророчество или реализирането на нещата, от които най-много се страхуваме. „Имам мигрена, страх ме е, че главоболието ще се появи пак и че може да е по-неприятно, страхът довежда отново страданието и го усилва. “

Или пък: „нямам пари, страх ме е, че ще остана без пари, ужас, останах без пари, ох, как ме е страх, че няма да имам пари….“.

6. Драматизацията и сериозността

Склонноста да създаваме от случките в живота ни драматични ситуация и да ги изживяваме по този начин. Тук особено важна е разликата между начина, по който възприемаме себе си (Аз-образа) и мечтания образ, който бихме искали да имаме (Аз-идеала).

Колкото по-голяма е тази разлика (и може би станала пропаст), толкова по-голяма е тревожността и съответно драматизацията: трагедията от това, че не сме направили нещо, че не сме показали нещо, че не сме получили нещо. „На моята сватба дойдоха само 200 човека, какво ще кажат хората за мен. Нямам БМВ, няма да ме харесат жените. Синът ми закъснява вече 15 минути от училище, дали не е прегазен от камион, каква майка съм аз…“.

Тук може да има много самоупрекване, а при неговото наличие няма любов към себе си, а тогава щастието може да си остане просто мечта.Колкото по-сериозно гледаме на живота си, толкова повече страдаме (Алексей Бъчев).

7. Мирогледната нагласа „човек съществува, за да е щастлив“

Обществото има нагласата, че човек съществува да е щастлив, а всяко отчаяние (тъга) е признак на недостатъчна приспособимост, липса на мотивация, „looser’s behaviour“, „смотаност“ и т.н. Такава една оценка  може да предизвика увеличаване на тежестта на наличното положение (Edith Weisskops-Joelson). Отчаяние от отчаянието, което засилва отчаянието, което засилва отчаянието и т.н.

Човек съществува, за да намери смисъл в себереализацията си, а щастието е просто едно от следствията на тази себереализация. Няма как да е самоцел, нито пък мерило за оценяване на човека.

 

5 мисли за “6 неща, които прогонват щастието, за които не сме подозирали

  • Соня

    Здравейте Божидар Цендов, от скоро чета статиите Ви и ми харесват, много точно и кратко използвайки точните думи успявате да изложите убежденията си, макар за мен да са малко без емоции, все пак съм жена.
    Щастието е много обширна тема и за всеки има различни измерения и колкото да са различни има общи стъпки, които Вие сте изложил и разяснил. За мен първата крачка е да започне човек да се опознава, така както и вие сте написила човек дори не знае какво го прави щастлив и най малкото което може да направи е да пробва и да не се страхува. Другото много важно е да се научи да се обича всички при мене започва от там/ това също сте го посочили/. Когато човек заобича себе си започва да се държи със себе си като с човек когото обича, прави неща които му харесват и обича, намира време за това както намира за любимите си хора. Аз постепено започнах да се грижа за себе си с малки стъпки напредвах и това сега ми носи удоволствие, прави ме щастлива. Както от децата си изискваме някои неща които смятаме че са в тяхна полза, така започнах да изискавм от себе си и както правим разни неща за хората които обичаме за които знаем че ще им донесат удоволствие , започнах да правя и за себе си.
    Доста се увлякох, а исках да благодаря за хубавите статии и за това че си правите труда да помагате на другите по лесно да намерят пътя.

    Reply
  • ИвАнка Захариева

    Благодаря за интересното представяне на темата за щастието. Редовно чета вашите статии, които са много интересни. Харесвам стила ви на писане.

    Reply
  • РАЙКОВА

    НАМИРАМ СЕ НА МЯСТО КЪДЕТО ХОРАТА СА ЩАСТ;ЛИВИ ПРОСТО ТАКА, ИЛИ ПОНЕ ТАКА ИЗГЛЕЖДА. ВЕРОЯТНО СА СЕ СЕБЕРЕАЛИЗИРАЛИ В ТЕХНИЯТ СМИСЪЛ НА ДУМАТА, НО НЕ И В НАШИЯТ ИЛИ МОЯТ. ТА СЕ ЧУДЯ ДАЛИ ТЯХНОТО ЩАСТИЕ НЕ Е И В ГОЛЯМА СТЕПЕН НЕВЕЖЕСТВОТО И НЕЗНАНИЕТО9, КОЛКО СА НЕЩАСТНИ ВСЪЩНОСТ И НЕ СПИРАМ ДА СЕ УДИВЛЯВАМ НА ТЯХНОТО ЩАСТИЕ И ВЯРВАТЕ ИЛИ НЕ АЗ САМАТА НЕ СЪМ СЕ ЧУВСТЦВАЛА ПО-ЩАСТЛИВА НА ДРУГО МЯСТО И ПО ДРУГО ВРЕМЕ, НЕЗАВИСИМИ КОЛКО ТОЧНО СЪМ СЕ СЕБЕРЕАЛИЗИРАЛА ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН НЯКОГА, НЯКЪДЕ. И ПОНЕЖЕ СЕ ИНЕТЕРСУВАМ ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ОТ ЩАСТИЕТО, ЩО Е ТО И КАК СЕ ПОСТИГА И СЕ НАБЛЮДАВАМ КАКТО СЕ КАЗВА И СЕ АНАЛИЗИРАМ И СЕ УСЕЩАМ ИЛИ НЕ ЩАСТЛИВА И ТОВА Е КОГА НЕСЪЗНАТЕЛЕН, КОГА НАПУЛНО ОСЪЗНАТ МИГ, МОМЕНТ ИЛИ ПЕРИОД ИНТЕРЕСУВАЙКИ СЕ ОТ ФЕНОМЕНА ИЛИ ОТ СПОСОБНОСТТА НИ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ ИСТОЧНИЦИТЕ СУБЩАВАТ ЗА ПЛЕМЕНА ИЛИ ХОРМОНИ И КАКВИ ЛИ ОЩЕ ФОРМУЛИ ИЛИ СЪВЕТИ, ОПИСАНИЯ И ИНФОРМАЦИИ. ЩАСТИЕТО Е ТОВА, КОЕТО Е.

    Reply
    • BojidarTzendov Post author

      Когато човек не се сеща да мисли за щастието, не се чуди какво е това, най-вероятно е щастлив :)Щастието не зависи от сложността на живота, а колкото по-малко разсъждаваме живота си, толкова повече го има :) обикновено

      Reply

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>