Загубихте ли се в морето от възможности за личностно развитие? Ако се чудите кое е вашето, то тази статия ще ви помогне да видите общата картина и вашето място в нея.

Сега започнах да се чудя какво да приема като най-доброто определение за „личностно развитие“.

За какво е целия този шум?

Целият шум е за тези неща, които явно или неявно се крият зад личностното развитие:

• От една страна е развитие, значи ни помага да се движим напред в живота си, да правим нещата, да успяваме.

• Щом ще правим нещо, трябва по някакъв начин това да ни прави щастливи. Развитието да ни води до удовлетворение, да ни дава възможност да правим любимите си неща, да ни изненадва, да ни забавлява. И най-важното – да усещаме, че водим смислен живот.

• Тези неща няма да ги прави някой друг, а ще ги правим ние самите. Това означава всичко, което правя да носи моята автентичност, да изразява моята индивидуалност. Да живея своя живот, а не нечий чужд.

• Един важен момент, който може би искаме да пропуснем, е какво сме готови да дадем. Каква цена сме готови да платим за развитието.

Тук парите са най-малкото нещо, защото има по-значими неща като усилен труд, стрес, може би лишения, а също доколко си запазваме отношенията с близките и роднините. Дали си заслужава наистина да го правим.

• И още нещо много важно. Личностното развитие означава, че ако сегашната ми жизнена среда ми пречи, то аз мога да си позволя да я сменя. Много важния въпрос: мога ли да оставя старото назад?

Нека пак да се върнем на това, че личностното развитие е да правим нещата и да успяваме. Но вече виждаме, че ние правим само нещата, които изразяват нашата индивидуалност и които правят успешни нас, а не някой друг.

Може да имаме моменти, в които да не искаме нищо да правим. Това пак е част от нас. Личностното развитие може да е действие, може да е и необходимо бездействие. Това идва единствено от нашите решения, а не от желанията на околния свят.

Нека сега направим нещо, което един мой професор наричаше „сгъване на информацията“ – да изразим нещата с най-късото възможно изречение след всички тези погледи отстрани.

Личностното развитие е да ми доставя удоволствие това, че живея себе си, дори да е трудно.  Просто нещо, нали?

А сега двата подхода. В първия думата его включва и всички позитиви на егото, а те са много.

Его-ориентиран подход за личностно развитие

В его-ориентирания подход най-важното са резултатите. Резултатите трябва да са видими и да могат да бъдат оценени. Планирането е важен елемент, защото „до края на годината трябва да имам повече приятели/да се оженя/да се науча да показвам чувствата си/да стана милионер“.

Смята се, процесите на вътрешно съзряване могат да бъдат управлявани и планирани.

Също се смята, че всеки човек е способен да постигне всичко стига да положи достатъчно усилие и мотивация. Смята се, че всички хора искат сходни неща и когато те бъдат получени, ще го има личното щастие. Щастието като закономерно следствие на постигнати резултати.

Можем да кажем, че „мантрата“ на този подход е: „Щом Пешо го може, значи го можеш и ти“. Също „Всеки може да направи всичко“ и „Прави като най-успешните хора и ще получиш същите резултати“.

Нека да разгледаме его-ориентирания подход от следните гледни точки:

• Мотивация. Смята се, че мотивацията е въпрос на настройка, на посещаване на подходящите курсове, на „надъхване“, на убеждение, на автогенен тренинг и т.н.
• Адаптация. Смята се, че може да се адаптираш към всичко или да промениш средата си, ако пожелаеш.
• Лично щастие. Когато получиш това, което си поставил като цел, щастието трябва да дойде. Щастието е бъдещ резултат на нашите действия, които ще предприемем.
• Резултати. Те са мерило за развитието и могат да бъдат ясно планирани. Ако планът не се изпълнява, значи има проблем в мотивацията.
• Социална интеграция. Важно е с какви хора се обграждаш. Трябва да се обградиш с най-мотивираните, най-успешните.
• Семейство. Независимо откъде тръгваш и в какво семейство си роден, може да постигнеш всичко. Семейството, което създаваме, трябва да ни подкрепя в нашето личностно развитие. То също може да е търсен резултат (напр. ако носи престиж)

Подход за личностно развитие ориентиран към същността

Разбирането тук е, че всеки човек носи в себе си огромни ресурси, за които не подозира. Но тези ресурси са дълбоко индивидуални. Всеки си има уникална комбинация от заложби, които могат да бъдат проявени в света по своя уникален начин.

Когато човек е автентичен, когато живее себе си и проявява своята същност, може наистина да постигне много. Но има една особеност – постигаме много в това, което е наш потенциал и за което имаме вътрешни ресурси. Ще постигнем своя финансов потенциал, своя артистичен потенциал и т.н.

Ще илюстрираме с пример разликата между „всеки може да направи всичко“ и „всеки може да осъществи само потенциала си в момента“. Заблуда е, че всеки може да стане милиардер, както е очевидна заблудата, че сега всеки може да стане космонавт. Много малко хора имат потенциал да станат космонавти, а само няколко от тях ще бъдат избрани.

Филмите могат да описват историята на детето, което мечтаело да стане космонавт и станало такъв, но никой филм не описва разочарованието на десетките хиляди деца, които страстно са мечтаели да стана космонавти, но не са станали.

От друга страна, като говорим за потенциала в момента, всяко дете може да намери нещо, в което е добро в момента и което го удовлетворява. Когато това дете порасне, то ще намери какво е това, в което е добро като възрастен и го удовлетворява.

Този подход е ориентиран към живеене тук и сега, с това, което имаме в момента. С решенията, които вземаме във всеки един настоящ момент, ние градим бъдещето си.

Смисълът на живота идва, когато човек полага усилия да изрази себе си, да живее своя живот, да не се поддава на манипулациите на другите. В резултат на тези усилия той работи, твори и се забавлява и това му носи радост.

Нека да разгледаме подходът ориентиран към същността от същите гледни точки:

• Мотивация. Мотивацията е съвкупност от нашата вътрешна енергия, емоции и вътрешни ресурси. Мотивацията е основно енергия, тя няма как да се симулира. А имаме енергия за тези неща, които отговарят на нашата същност.
• Адаптация. Ние се приспособяваме към околния свят до определени граници. Ако се наложи, сменяме средата, в която се намираме (сменяме брак, работа, професия, място за живеене и т.н.).
• Лично щастие. Щастието е резултат от това, което правим, а не от постигнати резултати.
• Резултати. Когато изразяваме себе си, реализираме пълния си потенциал и постигаме своите резултати, които са си нашите.
• Социална интеграция. И тук е важно с какви хора се обграждаме. Важно е да са съмишленици.
• Семейство. Семейството, от където тръгваме, дава повечето несъзнавани нагласи на човек и поне отначало определя неговия живот и какво може да постигне. Осъзнаването на това и работата с наследеното от семейството разширява границите на възможностите.

Семейството, което създаваме, е резултат от нашето личностно развитие и е място, където можем да изразим себе си и там нашата автентичност може да бъде приета.

И сега накъде? Накъдето си искаме 🙂

Пътят на личностното развитие понякога може да е комбинация от двата подхода. Всяко нещо си има времето и мястото.

Но обикновено его-подходът е най-търсен в първата половина на живота на човека, когато той изгражда здраво чувство за идентичност, интегрира се в обществото, адаптира се към норми и правила, изгражда успех.

Човек започва да се ориентира към същността си през втората половина на живота си, когато иска да разкрие своята вътрешна природа и да изрази своята уникалност и неповторимост.

Да изразиш своята уникалност и неповторимост често води до конфликти с традициите и установените норми на обществото. Виждате как обикновено втората половина от живота ни води към развитие, което дори противоречи на първата половина.

И да си мислим, че простивопоставянето и бунтът принадлежът на младостта, то няма нищо по-съграждащо (или по-разрушително) от човек на средна възраст, който е осъзнал, че единственият смисъл на живота му е неговата уникалност и е решил да я изрази в света.

Без да се интересува това колко ще струва на него самия или на света около него.

Каквото и да правим, винаги може да го правим по различен начин. Има следваща стъпка, има следващо преживяване. Да видим…

….И не забравяйте. Вашата уникалност се готви да излезе наяве. Обикновено нищо не може да я спре.

Божидар Цендов

Ако статията ви харесва, помогнете да стигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря 🙂