Излизайки, проверявам дали съм изключил печката. Тръгвам към вратата, остава някакво неясно чувство. Пак проверявам дали съм изключил печката и се усещам, че не съм в настоящето. Главата ми е пълна с мисли за един проблем. Те пречат на осъзнаването на действията ми.

Така, дори да проверявам нещо, не го осъзнавам напълно. Като не съм настоящето, дори съм пренебрегнал гласа на интуицията, която е реагирала спокойно на мисълта за печката и все едно ми е казала „няма нужда от проверки“.

Когато не осъзнаваме живота си, не го живеем. Не само не се излекуване, но не знаем от какво наистина страдаме. Повтаряме редица автоматични дейности, много от тях ненужни. Лишаваме се да видим възможности за проява на творчество.

Но не може да си кажем „хайде да осъзнавам“. Нещата не работят така. Целта на този текст е да помогне да се разбере какво е осъзнаването от практическата и приложима гледна точка.

Съзнанието

Най-работещото определение за Съзнание, до което съм стигнал е „ежесекундното регистриране на съществуването ни“.

Да се осъзнавам в момента означава три неща:

• да регистрирам, да забелязвам своите действия в момента. „а-ха в момента пратя това и това“. Но това означава да осъзнаваме основното действие и съпровождащите го: „в момента подавам банкнотата на продавачката като едновременно с това прикривам чантата си, за да ми открадне някой портфейла“
  Тънък момент е и по-голямо осъзнаване има човекът, който регистрира повече от едно съпътстващо действие
• регистрирам, забелязвам промяната във вътрешното ми състояние по време на извършваните действия.
  Тази промяна може да е свързана с емоции, мисли, състояния. Например, „в момента подавам банкнотата на продавачката като едновременно с това се притеснявам дали ще приеме да развали такава голяма банкнота“.
  Това осъзнаване помага да разберем емоционалните си реакции, какво ги причинява и впоследствие да осъзнаем какво в миналото ги е породило.
• регистрирам, забелязвам промените в околния свят предизвикан от модите действия. Иначе казано, отворени сме да видим последствията от действията и думите ни. Най-често това са емоционалните реакции на другия човек.
• регистрирам, забелязвам, че тази ситуация се повтаря многократно. Това може да не се случва толкова често, но показва една тенденция, на която трябва да се обърне терапевтично внимание. Най-ярък пример са флашбеците, които настъпват при определени ситуации и са впоследствие на пост-травматично стресово разстройство.

Можем да стимулираме осъзнаването си като си задаваме въпроси „измерители“ на забелязаните промени: „колко сме спокойни сега като боравим с пари, в каква степен се страхувам от необмислени покупки и т.н.“

Излекуване на отношенията

Има хора, които са много учудени, когато партньорът им е поискал развод. Белези за това сигурно е имало години наред. Има хора, които се учудват, защо им отказват кредит, защо други агресират към тях, защо на годишната оценка не са им дали повишение на заплатата, защо първата среща не се получила и т.н.

Просто трябва да сме по-осъзнати за последствията от действията и думите си.

Това означава да наблюдаваме другия човек (хора) за неговите реакции. Не е необходимо да го правим с напрежение. Просто трябва да го пожелаем и да сме отворени да приемем реакциите му.

За да можем да регистрираме истинските реакции на другия човек много важно е осъзнаването и приемането „това е различен човек от мен, неговите потребности са различни от моите, неговите истини са различни от моите“.

Първото, което се случва е, че разбираме отношението на хората към нас, знаем с кои хора да градим по-близки отношения, разбираме грешките си в отношенията, което е първата стъпка към способността да управляваме отношенията си. Така започваме по-добре да ръководим живота си. 

По подобен начин може да осъзнаваме здравословните си проблеми, а това е процес

Здравословните физически проблеми и психически пречки

Това е процес, защото човек може много лесно да се откаже от себе си, да се принизи, да не му се занимава с грижа за себе си, да си попречи да види, че наистина има проблем.

Чрез осъзнаването откриваме проблемите

Чрез самонаблюдение. Това е само част от разбирането, че имаме нужда от излекуване. Първата стъпка – идентифицирането на проблема, забелязали сме го и дори сме измерили различните характеристики на проявата му.

Втората стъпка е приемането на проблема

Това е осъзнаването, че този проблем е и наш, че трябва ние самите да се потрудим, за да го отстраним. Никой няма да дойде и с магическа пръчка да го махне незабелязано за нас.

Третата стъпка е осъзнаването, че са нужни усилия

Това ще отнеме време, ресурси (включително пари, например за различен тип хранене) и труд. Труд.

Готовност за действия като резултат от осъзнаването

Следващата стъпка е да приемем този труд и да си създадем готовност да го положим.

Това означава да приемем нуждата да се грижим за себе си.

Впоследствие да си позволим да приемаме помощта и грижата на други хора.

Да приемаме грижата на другите хора означава и да поотпуснем контрола. Тук важно е осъзнаването как прекаления контрол ни вреди и разболява.

Промяната

Да се откажем от частта на личността ни, която ни вреди

Това е друго име на това да приемем промяната.

Но това си е точно така. Идентифицираме, че нещо в личността ни, качества или друго, ни разболява. За да се излекуваме, трябва да се откажем от тези качества или поне да ги заменим с по-здравословни.

Промяната води до промяна на личността ни. Не можем да останем с впечатлението „аз съм си прекрасен, съвършен и няма нужда да променям това“. Излекуването е един постоянен процес на обновяване на личността.

Предполагам забелязвате, че и самият текст е една последователност от случващи се осъзнавания. Просто е необходимо да го допуснем в живота си.

Божидар Цендов, психотерапевт, констелатор

За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук. 

Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите.