Живеем истински в момента. Когато сме отворени към настоящата ситуация, изживяваме чувствата си, отдаваме се на преживяванията. Когато използваме максимума от всяко преживяване, се усещаме живи и можем да се трансформираме.
Това са първичните чувства. Когато сме на театър, следим ситуацията, можем да се смеем, можем и да плачем съобразно ситуацията. Първичните чувства може да са много силни, но те траят кратко. Когато им се отдадем напълно, ги изживяваме и те ни помагат да вървим напред.
Първичните чувства са насочени навън. Ние гледаме с отворени очи театъра, въпреки че можем да се смеем или можем да плачем.
Когато някой затвори очи, това е друго чувство. Независимо в каква ситуация се намира, ако някой затвори очи, това означава, че той си припомня минали чувства. Тези минали чувства са останали не-трансформирани и по някакъв начин обвързват човека с миналото.
Доколкото те се опитват да се появят при всеки удобен момент, те носят някаква наслада. Най-малката полза, която носят миналите чувства, е въздържането от действие, предотвратяването на промяната. Но единственото постоянно нещо в света е промяната.
Колкото повече ставаме роби на минали чувства, толкова по-малко действията ни съответстват на действителността, толкова повече можем да сме неудовлетворени, разочаровани, дори разгневени. Тази разлика в проявата на първични и минали чувства се вижда ясно по време на семейна констелация (родова констелация).
Миналите чувства се познават по това, че когато се появят, човек затваря очи. Той не може да гледа вече света в момента, защото иска да се върне някъде назад в миналото, при нетрансформираните чувства, които познава и които са неговия повод да не прави нищо или да оправдава положението си.
Трансформацията в човека и трансформацията на живота на човека стават посредством новите преживявания, които носят нови първични чувства, а тези нови чувства могат да променят нагласите ни към света, а оттам и мисленето ни. Не можем да променим мисленето само с мислене.
Да гледаме света винаги с отворени очи е едно отговорно отношение към собствения живот. Говорим за това и метафорично, и съвсем буквало. Винаги, когато почувстваме страдание и усетим, че затваряме очи, трябва да знаем, че това е бягство от действителността и връщане към миналото.
Отварянето на очите към случващото ни се в момента ще ни помогне да намерим по-добрият път в живота си. Всичко останало е минало.