Какво значи да си свободен? Свободата да съществуваш.
Можем да изживяваме свободата, когато тя по някакъв начин присъства в нашия вътрешен живот. Когато я има в нашите мисли, усещания, чувства, нагласи, вярвания, отношения към другите и света.
Най-дълбокото вътрешно проявление на свободата е да приемаме своите мисли и чувства. Това е израз на свободата да съществуваш. Да знаеш, че точно такъв, какъвто си, със своите мисли и чувства, имаш място в този свят. Че щом съществуваш, значи имаш право на съществуване.
Това е най-искрената любов на света. Да приемемаме себе си. Забелязали ли сте как към другите сме по-добри, а към себе си понякога може да сме много строги и обвинителни. Да си дадем свободата да съществуваме такива, каквито сме е най-топлата любов.
Но тук е и мястото на нашите вярвания. Свободата да имаме доверие на себе си и да следваме вярванията си, независимо от мнението на околните хора.
Тук няма никакво знаечение чие вярване е правилно. Ако ние сме свободни, ще държим на вярванията си и ще можем да приемем, че другите могат да имат вярвания различни от нашите. Това е дълбоката свобода – да не се чувстваме застрашени от уникалността и вярванията на другите, но да знаем как да отстояваме себе си.
Нашите думи и действия създаваш отношенията ни с другите и света. Тук е свободата свободно да изразяваме мисли и чувства чрез действия. Свободата да изразяваме същността си в отношенията.
Не сме свободни като следваме другите
Ох как често чуваме изказвания, чийто смисъл е: „Работи за мен и ще си свободен! Нека сключим брак и ще си свободен! Вярвай в това и ще си свободен! Отдай ми живота и мислите си, и ще си свободен!“
Нека не се подлъгваме! Свободни сме само, ако свободата я има вътре в нас. Ако свободно мислим и чувстваме и свободно изразяваме себе си в света.
Но част от вътрешната свобода е и вземане на решения. Когато вземаме сами своите решения, кой поема отговорността за тях? Ние самите поемаме отговорност за решенията си. Тестваме ги според своите усещания и съвест.
Няма да разчитаме на външни авторитети, а ще си създадем собствени правила, собствен вътрешен морал, който ще ни води. Може този морал да се различава от лицемерния морал наоколо, но той си е единствено нашия.
„Законът ще ни даде свобода“
Да, законът ще ни даде свобода, но вътрешният закон. Какъв морал е моралът на хората, които спазват законите и се държат възпитано, само защото се страхуват от наказания!?
Истинската свобода е да следваш вътрешната си съвест и правила, а този закон ще действа навсякъде, където и да отидем, да сме сами или да живеем във време на пълно външно беззаконие.
Отговорността към себе си
Ако сме отговорни към другите, се постигат техните цели. Предполагам сте го забелязали досега. А и хората искат да сме отговорни за техните настроения, щастие, финансово обезпечение, че даже да сме отговяорни за здравето им.
Някои казват: „Ох, ти ми разтупа сърцето! Ще ме разболееш! Ще ме убиеш!“. Всъщност това, което може да ги разболее, са техните заблуди, прекомерните им очаквания, начинът, по който се обиждат.
Свободата започва с отговорността към себе си. Когато сме отговорни първо към себе си, се реализират нашите желания, изразяваме собствени те си мисли и чувства, действаме в съответствие със себе си, изразяваме собствените си вярвания и идеали.
Отговорността към себе си е и отговорност към собствената ни съвест, работа по заздравяването на собствения морал, приемането на факта, че всеки може да бъде отговорен към себе си. Това води до помирение със себе си, а помирението със себе си ни позволява да се помирим с другите и света.