„Не живей в миналото, не мисли за бъдещето, концентрирай се на настоящия момент”

Антоан дьо Сент Екзюпери, перифразирайки Буда

“Дали не дойде време да спрем да тълкуваме чуждите календари, а да напълним нашия собствен календар с дела, които да се помнят?!”

 Антонин Винклер

 

Човек по време на жизнения си път минава през различни етапи. Прави поредица от избори. Те изграждат живота му. Той обикновено избира между два Пътя. Пътят на Страданието и Пътят на Работата. Когато страдаме от текущото си състояние, ние сме в Пътя на Страданието, а когато работим и сме се концентирали върху решението, ние сме в Пътя на Работата. Когато се оплакваме от бедност, сме в Пътя на Страданието, а когато работим, за да достигнем до благополучие, сме в Пътя на Работата.

Има природен закон. Това, върху което концентрираме съзнанието си, е това, което остава да живее с нас. Ако се концентрираме върху проблема, ние си го обичаме. Ако се концентрираме върху решението, това ще ни покаже благотворните промени в живота ни.

Знаем, колко важно е самопознанието. Навсякъде се говори за това. Убедени сме в ползата му. Парадоксът е, че самопознанието само по себе си не върши никаква работа. Може идеално да познаваме проблемите си и страданията си. Колкото повече ги опознаваме, толкова повече ги държим при себе си.

Добрият резултат идва от добрия подход. Това е, което бихме желали да приложим. Може да концентрираме съзнанието върху добрите решения, които логично биха могли да помогнат, но и това не върши работа. Всеки човек е различен. Има свой живот, особености и задачи. Всеки си има своето решение. Венецът на самопознанието е самопознанието на собствените, на истинските за самия човек негови правилни решения. Така се опознава следващата стъпка в личния път, която е действие. Което е движението.

Ние всички сме свързани по някакъв начин помежду си. Всеки преди или сега може да се сети и усети за подобни примери. Целия ни живот е част от цялото. Така, за да се промени нашата духовна система, обикновено е нужен импулс отвън, чувство от цялото, образ от цялото, глас от цялото. Именно затова казваме, че всеки човек се нуждае от помощ, от знания и подкрепа, които да го заредят, за да може той да върви по Пътя на Работата. Проблемът е, че не обръщаме внимание на тези подкрепи, които може и да са много чести, но са винаги в настоящия момент. Колко много подкрепа и сила сме пропуснали…

Върху каквото концентрираме съзнанието, то ще живее с нас и ще трябва да му отдаваме енергия и сили. Ако се концентрираме в миналото, то ще живеем и чуваме само миналото, ако сме се концентрирали в бъдещето, живеем и виждаме само в бъдещето. Така лишаваме от съзнание настоящия си момент, а животът се изживява в настоящето. Нищо не може да го спре. Ще се изживее със нашето съзнание или без нашето съзнание. Лошото е, че когато се изживява без нас, се оказва, че живеем живота на другите. Лишаваме се от идентичност, глухи сме за мисията си, забравяме всяка надежда за удовлетворение.

Всяко нещо може да донесе полза. Всичко е житейски урок. Има полза и от масовата психоза относно календара на Маите и „края на света”. Има полза от това, че хора са концентрирали съзнанието си в бъдещето. Има полза от това, че се продаде огромно количество «духовно” обучение за подготовката на “края на света”, за подготовката на “портала”, за обучение, за разясняване. Има полза, че огромни суми пари смениха притежателите си. Само че ползите са за Пътя на Страданието.

Концентриране на съзнанието в бъдещето, предаване на настоящия момент в чужди ръце. Всичко това говори за живот не според собствените решения, не според собствения настоящ момент. Пропускане на собствения живот. Независимо дали става въпрос за «край на света” или надеждите за преминаване през някакъв облагородяваш «духовен портал”.

Всички искаме всичко да стане за един ден. По възможност без много труд, без много работа. Да стане изведнъж. Да дойде «Порталът” и да размаха магическа пръчица. Всичко да стане по магически.

Има една истинска магия, една истинска мистика. Да приложиш на момента това, което знаеш и да реализираш себе си в момента. Защото всичко е момента. Ние изживяваме собствените си портали всеки един момент, но не ги искаме и се стремим към въображаемото, фантазмите, магическата пръчица.

Сега като мине „краят на света” става болезнено ясно като става ясно след ден или два, че Пътят на Страданието не носи удовлетворение. Така ще се отправят очите към Пътя на Работата. Пътят, който носи смисъл и удовлетворение в настоящия момент. Собственото правилно решение точно в този момент, което ни води до правилните действия, които създават собствения ни изпълнен с удовлетворение живот огласен с красиви картини и усещания.

 

Image courtesy of fotographic1980 and David Castillo Dominici/ FreeDigitalPhotos.net