Съзряване, порастване. Важно е, защото човек успява в живота и постига щастие, когато е съзрял в определена степен. Децата и непорасналите възрастни се готвят за успеха и щастието, но все още не ги достигат напълно. Затова децата толкова искат да пораснат – за да намерят своя път в живота и да излязат от пътя налаган им от родителите.
Мога да дефинирам съзряване като способност на човека да поема отговорност за действията си и да не изпитва особена вина за грешките си.
Поемането на отговорност за действията е да приемеш последствията от тях, да живееш с тези последствия и ако се наложи да ги коригираш. Например, купуваш си много скъпи обувки с голяма част от заплатата и поемаш последствията: до края на месеца да не посещаваш рестопранти и барове. Това си е твое решение и няма какво да се оплакваш от него или да обвиняваш другите.
Вина за грешките си изпитват децата. Те по някакъв начин са възпитавани, контролирани, супервизирани от родителите и за много техни действия родителите ги оценяват. Децата в този случай не носят сами пълната отговорност за действията им. Тази отговорност се носи до голяма степен от родителите, защото родителите направляват решенията им. Оттам и вината за грешките.
Идеалният случай за едно дете е, ако успее около 13-15 годишна въраст да изживее така наречения юношески бунт. Това може да е частично или пълно отхвърляне на авторитета на родителите, на техните вярвания, на начина им на живот.
Това е здравословното развитие на на детето, защото така поема отговорност за живота си и поема по своя жизнен път. Да поемеш по своя жизнен път означава най-вече сам да вземаш решенията си с отговорност за последствията.
Умните и поемащи отговорност за възпитанието на децата си родители правят следното. Учат детето от малко на спазване на граници и правила. Разбира се в степен съответстваща на възрастта. Както казва Берт Хелингер „една система се развива добре, само ако има ясни граници“. Слагайте на детето ограничения, то ще опитва да ги преодолява и така ще съзрява.
Около 13-15 годишна възраст родители усещат, че започват да прекаляват с ограниченията. Това всъщност е полезно. Тук родителите полагат едно от последните важни усилия във възпитанието. Ограничават детето по един любящ начин, така че то да поиска да се разбунтува срещу тях.
След това го оставящ да проведе успешен бунт. Това е така наречената подготовка птичето да излезе от гнездото и постепенно да започне истинския свой живот.
Не, детето няма да се „разхайти“, ако успее в този бунт. Родителите са го възпитавали 15 години, то е възприело ценностните им системи. Успешният бунт е необходим за окончателното оформяне на личността му, което се случва около 15 годишна възраст.
От родителите зависи дали тази личност ще е свободна да бъде себе си или ще бъде държана в оковите на незрелостта. Някои родители го правят нарочно или несъзнавано, за да си осигурят постоянното внимание на детето, неговото присъствие, неговите грижи. Ясно е такъв родител колко е съзрял.
Детето е в оковите на незрелостта, когато то е ограничено да оформи окончателната си личност, естествено, различна от тези на родителите си. Неговото психо-емоционално развитие „замръзва“ на нивото, в което е било на определена детска възраст. То подхожда от тази гледна точка към света, изводите си за света и взаимоотношенията си.
Това ражда несигурност, липса на гъвкавост, невъзможност за поемане на отговорност, неспособност да се възползва от грешките си и много вина.
Например, ако един човек живее точно по един определен начин, иска животът му да е права и предварително ясна линия, той не е постигнал нужното ниво на съзряване. Ще изпитва много вина. Дори ще се опитва да контролира хората около себе си по такъв начин, че да живеят един предсказуем и предварително определен живот и ще им налага вина, ако не го правят.
Съзрелият човек е готов да поема отговорност и не изпитва вина за грешките си. Това му позволява да коригира грешките си, ако е нужно. Неговият жизнен път е разнообразен, интересен, интуитивен, пълен с обогатяващи живота преживявания.
Незрелият човек, че опитва да „замазва“ грешките си, защото не може да понесе вината, която изпитва за тях.
Зрелият човек във връзката е обогатен от различията на партньора си и изпитва удоволствие от изненадите, които той може да му предлага. Незрелият човек иска да „поправи“ партньора си, да го промени, да го направи точно като себе си, защото това е „правилно“, а другото е „лошо“.
Това е една от най-честите проекции. Незрелият човек вижда партньора си като незрял и иска да го промени. Но няма как да го промени, защото не знае от собствен опит какво е да си зрял.
Разбира се, може да има различни степени на незрялост. Всички можем да намерим нещо в себе си, в което не сме съвсем зрели.
Незрелият човек очаква родителите му да „оправят“ партньорските му отношения, да му дават съвети за тях, да съветват и партньора му. Няма усещането, че създава ново семейство (което е с приоритет пред родителското му), а все едно появата на партньора му просто „разширява“ родителското му семейство.
Никога не е късно да съзреем. Като се отделим вътрешно от родителите си, сложим ясни граници с тях (с уважение), научим се да поемаме отговорност за действията си и се оставим на живота.
За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук.
Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите.