Когато човек следва дизайна си, когато следва стратегията ⁽¹⁾ и авторитета ⁽²⁾ си за вземане на правилни решения, започва един 7-годишен процес на трансформация. През този период, както казва Ра Уру Ху, създателят на системата, „ние се отърваваме от лошите си навици“.

Кои са лошите навици? Навиците, за които стратегията и авторитетът са ни казали „престани с това“. Проблемът идва, когато ние сме взели коректното за нас решение да спрем да правим нещо, но не можем да го приложим. Човекът има проблем, не когато е взел съзнателното решение да пуши и е готов да понесе последствията, а когато се опитва да се откаже и не може да го направи.

Какво ни пречи? Пречат ни не-азовите теми и ограничаващите вярвания, които ни карат да функционираме нездравословно. Ще ги разгледаме последователно.

Центърът на сърцето. Когато е отворен, ние имаме ниска себеоценка, сравняваме се с другите и се опитваме да се доказваме пред другите и себе си колко сме големи, добри, красиви и т.н. Палим цигара, за да покажем колко сме големи, силни, независими и т.н. Когато приемем себе си, каквито сме, разбираме, че не е нужно да се доказваме пред никого.

Емоционален център. Когато е отворен, ние сме чувствителни и нервни. Стремим се да избягваме конфликтите и се показваме ненужно добри пред другите. С този център са свързани и белите дробове. Пушенето ни дава фалшиво усещане за свобода от конфликтите. Познат ви е изразът: „пални си една цигара да се успокоиш“. Когато се научим да освобождаваме емоциите, те няма да ни влияят деструктивно.

Г-център. Когато е отворим, ние си мислим, че трябва да намерим себе си и се опитваме да бъдем нещо, което не сме. Отразяваме другите хора като отразяваме и техните навици. Можем да попаднем в компанията на неправилни за нас хора и да ни се прииска да пушим, защото отразяваме тяхното поведение. Когато следваме собствения си път, разбираме, че не е нужно да правим като другите.

Център на далака. Когато е отворен се придържаме към вредни навици и хора. Отвореният далак натрупва мъдрост как да се грижи за здравето си. Когато не следва себе си, може да прекалява с огромни количества цигари, алкохол, вредни субстанции и т.н. Когато се научим как да вземаме правилните решения за себе си, здравето ни ще се подобри.

Коренов център. Когато е отворен, сме уязвими към стреса. Усилваме го в себе си и бързаме да се отървем от него, колкото се може по-бързо като използваме всичко, което е подръка. Когато се научим да освобождаваме стреса и си създадем собствен ритъм на живот, не е нужно да използваме съмнителни средства за туширането му. А и самите цигари създават среса. Стресът от последната цигара ни кара веднага да запалим втора. Стресът от алкохола ни кара на следващият ден да търсим пак бира.

Сакрален център. Когато е отворен, не знаем кога да спрем. Увеличават се количествата цигари и алкохол дори и отвъд границата на чувството за приятност. Когато се научим да пазим силите си и себе си, ще можем поне да намалим употребата на цигари и алкохол.

Център на гърлото. Когато е отворен, търсим вниманието на околните. Понякога отчаяно. Ако като запалим цигара, получаваме внимание (независимо какво), ще поискаме да го направим. Важното е да разберем, че когато сме себе си, ще получим вниманието, което задлужаваме и без да го търсим.

Център на главата. Когато е отворен, се тревожим за неща, които нямат смисъл. От една страна това увеличава напрежението, а от друга страна лесно губим фокус – например, губим фокус от нашата програма за отказване на тютюнопушенето. Изходът е да разберем, че всичките ограничаващи вярвания работят в ума ни и когато сме взели едно решение, не трябва да позволяваме на мислите ни да пречат на неговото изпълнение.

Ажна център. Когато е отворен, може да сме много твърдо убедени в нещо. Да приемаме за верни безброй заблуди.

Неща като „от пушенето се отслабва“, „без алкохол няма забавление“, „цигарите дезинфекцират гърлото и белите дробове“, „никотинът е невротрансмитер в мозъка, значи е полезно“,  „аз ще съм от 5-те процента хора, на които пушенето не вреди“, „цигарите премахват напрежението“ и т.н.

Изходът е да знаем, че ограничаващите вярвания са в ума и да вземаме решенията си като следваме стратегията и авторитета си за вземане на правилни решения.

Целият ни живот като човешки същества, също и духовният ни живот е показан като процес в Хюман Дизайн картата. Много бързо се оказва, че нашият живот и духовност не могат да се развиват без любов към себе си.

А няма как да се обичам, без да бъдем себе си. Следването на стратегията и авторитета за вземане на правилни решения могат да ни покажат кои сме чрез нашите действия. И така да заобичаме себе си.

Любовта към себе си е начинът да се грижим наистина за себе си и да се освобождаваме от ограничаващите вярвания. И в даден момент ще се окаже, че алкохолът, цигарите или нещо други вече са останали зад нас и не ни липсват.

Или пък не. Може да се окаже, че пушенето е част от нас и коректното за нас решение е да продължаваме да пушим в момента, но без това да ни притеснява.

Но всяко решение има срок на годност. Осъзнаването на същността ни помага да се променяме и във всеки момент да показваме нещо ново от себе си и да взаимодействаме по нов начин със света.

(1) Под стратегия имаме предвид начина ни на взаимодействие със света, така че да сме в унисон с него и да изразяваме своята уникалност. Това е начинът, по който функционираме генетично. Когато живеем в съгласие със стратегията си, се реализираме и живеем в мир. Стратегията произлиза от нашия тип. Тук можете да се запознаете с типовете в Хюман Дизайн. ^нагоре
(2) Вътрешният авторитет за вземане на решения е онова място в нас, на което можем да се доверим да каже „Да“ или „Не“ на всичко, което срещаме в живота. Така излизаме от обуславянето да търсим авторитет и одобрение извън себе си, а можем да следваме истинните си желания. Стратегията и авторитетът се виждат от Хюман Дизайн картата. Тук можете да заявите карта. ^нагоре