Има теория за любовта проверена от Филип Шейвър (Нешев, 2013), доказана и практически полезна.

Според нея всички любовни взаимоотношения зависят от преживяванията в ранното детство. Тогава се формира стилът на привързаност на всеки човек.

Стилът на привързаност показава начина, по който изразяваме любовта си в любовната връзка, начина по който приемаме и търсим любовта на другия, мястото на връзката в цялостния живот на човека.

Преживяванията в детството са свързани с начина на общуване с родителите и са свързани и със стиловете на привързаност на родителите.

Около 56% от изследваните лица демонтрират сигурен стил на привързване. При сигурния (безопасен) стил на привързване индивидите се чувстват удобно да се сближават и да зависят от другите хора. Не се страхуват от изоставяне или твърде голяма привързаност.

Споделят положителни чувства свързани с основните си любовни отношения, както и с родителите си през детството. Те имат положително отношение и оценка, както към себе си, така и към своите партньори.

Има два вида несигурна провързаност. Единият е тревожният (амбивалентен) тип привързаност. Това са хората, които имат едновременно положителни и отрицателни чувства към родителите си.

Има го желанието за сливане с другия (постоянно да са заедно и да правят нещата заедно), както и страхът да не загубят любовта на партньора си или да не бъдат изоставени.

Във важните си любовни връзки те чувстват свръхангажираност, желание за съюз и ревност. Очакват партньорът да ги кара да се чувстват добре и да им дава позитивна оценка.

Самоувереността им зависи от другите. Имат негативна оценка за себе си и позитивна за партньора. Ако партньорът даде позитивна оценка, това подобрява самооценката.

Хората с избягващ тип привързаност се чувстват некомфортно с близостта. Не се доверяват и не си позволяват да зависят от другите. Изпитват ревност и реагират с емоционални крайности. Описват майките си като студени и отхвърлящи.

Негативна оценка за себе си и негативна оценка за партньора. Избягващите възприемат родителите си като хора, на които не може да се разчита, безотговорни, авторитарни и злонамерени.

Според изследователите, за да има добри взаимоотношения и двамата да се чувства добре във връзката,  те трябва да приемат, че могат да обичат по различен начин и че с времето връзката им може да се променя.

Приемането на другия такъв, какъвто е и подобряване на оценката за себе си и партньора. Видяхме, че оценката за себе си и партньора не зависи от обективни качества, а от това, което сме научили за себе си и другите през детството.

Надявам се, че тази статия е полезна за вас.

И ако имате нужда да подобрите нещо във вашите любовни и интимни отношения, то може да влезете във връзка с мен.

За успешен и задоволителен живот,

Божидар Цендов

П.С. Ако имате въпроси по тази статия или нещо други в сайта, можете да ми се обадите на 0888 605 365