Всяко начинание изисква определено количество труд, за да бъде постигнат нужния резултат. Дори да ни се струва, че сме постигнали нещо по-лесно, то ние сме вложили необходимия труд несъзнавано. Когато нещото е отговаряло на нашите истински вътрешни нужди, то ние с радост сме влагали труд, без да го наричаме труд, а да го приемаме за забавление.

От друга страна за постигане на резултат е необходимо влагането на определено количество труд и усилия. Огромният брой начинания се провалят поради това, че не е вложено в тях нужното количество труд. А човек не влага нужното количество труд, защото няма вътрешен стимул, което означава, че поставената задача не отговаря на истинските вътрешни потребности.

Когато човек взема правилните за себе си решения, той си поставя за задача нещо, която отговаря на истинските му нужди. Така той има ресурсите и желанието да положи нужното количество труд за постигане на успех. Така за него трудът става забавление и дори след това може да си каже „ех, лесно се получи“. Обратното е равносилно на постепенната загуба на интерес, което се наблюдава много често у хората, които работят за други.

Затова част от нашата философия е, че количеството труд, което може да вложи човек, а съответно и успешният резултат, зависят от това, дали е взето правилното решение, дали е приета задача, която отговаря на вътрешните потребности.