Когато сме тъжни или се чувстваме нещастни и самотни, това са състояния, които искат да ни кажат нещо. От една страна те показват, че правим нещо нездравословно в живота си, а от другат страна трябва да им обърнем внимaние. Всяко такова депресивно състояние, ако не се занимаем с него в рамките на три месеца, то може да се затвърди като постоянно.
Известно е, че нашето настроение зависи от нивата на серотонин в мозъка и от това доколко нашите рецептори са чувствителни към него. Това е така, но настроението ни зависи и от цялостния хормонален баланс на организма, който пък зависи от начина ни на живот.
Защо депресивното състояние иска да ни каже нещо за живота ни? Вътрешният ни баланс зависи от преживяванията ни. Хубавите преживявания са предпоставка за създаване на серотонин и съответно за подобряване на настроението ни.
Представете си, че не обичате работата си. Ходите на работа само заради заплатата и с нетърпение чакате края на работния ден. Тогава вероятността да навлезете в депресивни състояния е 50%. Представете си сега, че освен , че не обичате работата си, то не харесвате и брачния си партньор, не харесвате семейния си живот. Семейният ви живот е лишен от хубави преживявания. Тогава вероятността за навлизане в депресивно състояние нараства на повече от 90%.
Необходима е промяна в живота, за да се преодолее тъгата. Най-лесното нещо, което може да се направи е физическата активност. Дори самото започване на физическата активност подобрява функционирането на системите на организма и предразполага произвеждането на серотонин.
Физическата активност може да е обикновено ходене в парка, гората или из града. Освен натоварването на организма има и нови преживявания като картини, усещания, чувства и т.н. Всичко това са стимули за живот.
Ние говорим не просто за ходене, а за много ходене. За физическа активност, при която се постига свръхкомпенсация. Свръх-компенсацията означава достигане на такова ниво на умора, което стимулира свръх възстановяването на организма, така че при следващата физическа активност да се постигне повече от предишната.
Това означава, например, днес да ходите пет километра, което да ви умори хубаво и всичко това ще помогне на организма следващият път да преминете шест километра по-лесно, отколкото сте преминали петте.
Говорим за свръх-компенсация и свръх-възстановяване, защото те помагат на организма да се само-възстановява, а това означава възстановяване на всички нива, вкл. и на емоционално. Нашето тяло е свързано с нашата психика и когато работим за него, възстановяваме него, то работим и за възстановяванеto на психиката, за емоционалното здраве.
Колко е хормално да се ходи на ден? Различни източници посочват, че дневната тренировка може да бъде в рамките на 5 до 15 километра. Това не вклюва ходенето свързано с нормалните дейности през деня – работа, пазаруване и т.н. Имаме предвид 5 до 15 километра в една тренировка. Не е от знчение темпото, нито колко почивки ще се направят. Важното е да се ходи. Започва се с толкова, колкото можете да преминете в момента като разстояние и със всяка следваща тренировка разстоянието се увеличава.
Божидар Цендов
П.П. Ако се интересувате как физическата активност се вписва във вашия конкретен дизайн, то може да ползвате Хюман Дизайн анализ. Повече информация тук.
Благодаря ти! Това, което е написано е известно, но имах нужда да ми го кажеш отново за да се задействам. Точно от това имах нужда. Поклон!