Ние хората се интересуваме от нашите умения и съответно от нещата, които не умеем. Всички тези умения може да са част от силните ни страни, може да не са част от силните ни страни, но това не е ограничение. В смисъл: че това, в което сме прекалено силни не е ограничение, както и това, че може да сме слаби не е ограничение. Не е ограничение да изпълним ролята в живота си. 

Когато следваме стратегията си за вземане на правилни решения, ние естествено оползотворяваме, както силните си страни (за да творим), така и слабите си страни (за да трупаме мъдрост). След като следваме достатъчно време собствената си вътрешна стратегия за вземане на правилни решения, ние излизаме отвъд границите на понятията силно-слабо. Достигаме следващо ниво на осъзнаване.

Когато човек намери себе си, собствената си уникалност, разбира, че всяко негово качество е сила и той е състояние да мине към следващите стъпки на изразяване на уникалността си: изпълнение на ролята си в живота и след това на мисията си в живота.

Ролята е начинът, по който изживяваме живота си, „костюмът“, в който сме облечени, това, което другите виждат и което ги заинтригува. Мисията е това, което носим като подарък на другите хора и на света, това, с което спомагаме еволюцията и развитието. След като следваме стратегията си за вземане на правилни решения, започваме да изпълняваме ролята си. След като изпълняваме ролата си, след време започваме да изпълняваме мисията си.

Всичко зависи от самите нас. Доколко сме готови да изживеем уникалността си. Доколко обичаме себе си, за да следваме стратегията си за вземане на правилни решения…..

Обичайте Себе Си!

Image courtesy of  bugphai/ FreeDigitalPhotos.net