Говори се, че човек запазва младостта си и пъргавината на ума, ако постоянно се занимава с умствена дейност. Предположенията бяха, че натоварването на мозъка спомага за неговата гъвкавост и предпазването му от остаряване.

Мозъчната активност бе изчислена от учените на 15% от целия му капацитет и се смяташе, че умствената дейност повишава използването на капацитета на мозъка, а оттам води до неговото усъвършенстване.

Е, както винаги се оказва, повечето неща в науката са просто хипотеза. За наше щастие науката се развива и ни помага да живеем малко по-добре от преди. Последните изследвания разкриват нови тайни за функционирането на мозъка и ни позволяват да правим нещо, което и преди сме усещали интуицитивно (да се надяваме, че е било така).

Оказва се, че активността на мозъка при хвърляне на топка в цел се вдига до 75-80% (!?). Уау, нещо много повече, отколкото ако се мъчим да мислим. Всяко занимание свързано с координацията на тялото, изострена чувствителност на усещанията, постигане на определена цел, се оказва благотворно за рязкото повишаване на мозъчната активност. А да, като страничен ефект се повишава тонуса на цялото тяло.

Оказва се, че най-добрия метод за запазване на младостта е комбинирането на физически, умствени и духовни дейности. При физическите дейности се натоварва мзъка (до 75%) и се подобрява тонуса на тялото. При умствените дейност мозъкът е натоварен до 15%, но почива тялото и повече енергия се използва за абстракното и логическо мислене.

Какво е духовна дейност? Повечето от вас сигурно си мислят, че това е може би свързано с медитацията. Но всяка дейност, при която няма физическо движение, намалено е и активното мислене, е медитация. А най-трудната духовна дейност е просто да седиш, нищо да не правиш и да отразяваш в себе си света наоколо.

В духовните школи на изтока първото, което се учи с години наред, е просто да се седи и нищо да не се прави. Имате красива гледа през прозореца. Сядате и я съзерцавате. Тогава идват прозренията, които колкото и да се насилваме, не можем да „измислим“. Получава се хармония между двете мозъчни полукълба и интеграцията на това, което сме научили до момента.

Балансът между физическа, умствена и духовна дейност създават предпоставките за запазване на младостта. А най-важното тук е гъвкавият преход, когато е нужно, между фузическо, умствено и духовно. Гъвкавостта – най-добрият начин да сме в синхрон с живота.

И както винаги съм казвал, човекът не е създаден да мисли, а да преживява. Когато преживяваме, мозъкът ни наистина работи и може да се промени мисленето ни. Това е животът.

Ако искате да получавате повече такива статии на мейла си, абонирайте се за бюлетина ми тук.
И можете да я предложите на свои приятели чрез бутончетата по-долу.