Можем да си припомним от историческите документи, че хилядолетия наред средната продължителност на човешкия живот е била около 30-35 години. Хората са се раждали, на около 14-15 години вече са били готови за самостоятелен семeен живот, влизали са в семейни отношения, раждали са деца, строели са къщи, водили са войни, остарявали си и на около 30-35 годишна възраст са си отивали от този свят.

Това, което днес приемаме за деца, тогава са били възрастни. Учудва ни, че е имало египетски фараони на 14-15 години, но по онова време те вече са били възрастни. Това е била възрастта на разцвета на силите, възможностите, социалните права и получаването на място в обществото. Дори и днес чисто физически един мъж достига върха на физическото си развитие на около 16 години.

След това през 1781 година човечеството претърпява мутация, както ни дава това разбиране Хюман Дизайн. Тази мутация е в две посоки. От една страна се изразява във физическото развитие и генетичната структура, а от друга страха в социалното и технологично развитие. Хората, които започнали да се раждат след 1781 година, съвременните хора, вече имат средна продължителност на живота 84 години. На следната диаграма можем да видим този процес за Англия от 1541 година и света, а на втората за света (Източник) – кликнете за реален размер.

Другата посока на развитие е технологичното развитие и колективната сигурност. Колективна сигурност като социално осигуряване, медицинско осигуряване, грижа за детето, канализация и хигиена, законови норми и т.н. Всичко това позволява генетично програмираната средна възраст да бъде реализирана и достигната в живота.

Но има и още нещо интересно за съвременния човек. Водени от историческата инерция ние смятаме, че съвременният човек трябва да се е оженил до 25-30 години, да има кола, дом, място в обществото и т.н. Тези разбирания са толкова патологично вкоренени, че на младите хората се втълпява вина за това, което още не са направили.

Напълно без причина! Съвременният човек има съвсем различна мисия и роля. Животът е вече много по-сложен. Реалната възраст на порастване е 40-42 години. Дотогава човек събира опит и осъзнаване, изживява живот свързан със семейството на родителите си. След тази възраст започва да живее истинския свой живот.

Така че няма какво да се питаме какво сме постигнали или не до 40 години. През това време ние просто съзряваме и се осъзнаваме. Ако се насилваме да правим нещо, защото „трябва“, ще изживеем това, което се нарича криза на средната възраст. Тогава реалността ще ни покаже колко встрани от истинските си нужди сме избягали.

Юношите на 14-15 години са далеч от тази възраст, но ги има генетичните следи, които създават у тях впечатлението, че вече са големи. Генетичните следи идващи от времето, когато хората на 14-15 години вече са били възрастни. Те се бунтуват и искат своята свобода, да живеят самостоятелно живота си, да са вече „големи“. Това е нормално като един процес – остатъчна следа от миналото. Това е още едни начин за тях да добият осъзнаване и след като този процес завърши да продължат пътя си.