В главата на всеки от нас има една структура, която се нарича неокортекс. Там работи себе-рефлектиращото човешко съзнание. Това наименование е красноречиво. Ние осъзнаваме себе си и живота си като се отразяваме в околния свят, като виждаме своето отражение в другите. Сега ще видим как това е свързано с излекуването.
В Хюман Дизайн картата можем да видим информация и решения лично за нас, за еволюцията, социалното развитие, икономическото развитие, взаимоотношенията, но също и за начина на оздравяване. Не е тайна, че всеки, който следва дизайна си, започва да оздравява на всички нива. Животът е мъка, ако не си здрав.
Излекуването няма как да се случи, без човек да направи нужното духовно движение вътре в себе си. Това духовно движение няма как да стане без промяна в мисленето. Като променим мисленето си, както казва П. Дънов, можем дори да се справим с кармата си.
Промяната на мисленето става с участието на другите хора. Ние рефлектираме себе си в тях и те ни помагат да се „видим“, да осъзнаем себе си и живота си. Това „виждане“ води до нови осъзнавания и преживявания, нови емоции и чувства, които променят мисленето ни.
Не можем да променим мисленето с мислене. Можем да го променим в съзидателни преживявания с другите хора. Изцелението минава през тялото и се осъществява чрез връзка с другия.
Не случайно говорим за връзката лекуващ и болен. Но нека не наричаме човека болен. Нека наречем човека оздравяващ, защото всеки може да оздравее, ако попадне на подходящите хора.
Връзката лекуващ<–>оздравяващ е тази, която лекува. Лекува ни личността на лекуващия (лекар, лечител, близък човек). Неговата същност и отношение са по-важни от уменията и подхода му. Понякога започваме да се чувстваме по-добре още преди да сме посетила човека, който ще ни помогне да се излекуваме.
Точно там, където са механизмите за излекуване, се намира и една форма на любовта. Излекуването и любовта са свързани. Можем да бъдем изцелени наистина от любовта.
Истина са думите, че човек, когато се влюби и може да се справи със всичко. Но тази любов не е само персонална. Може да бъде трансцедентална. Любов към дейност, нещо значимо за нас, любов към определено място.
Доста хора са в любов с музикалния инструмент, на който свирят и това спасява огромен брой хора от депресии и болести. Пътуването и интересните преживявания могат да ни отведат на място, където можем да се отпуснем, за се освободим от негативите и наистина да се изпълним с любов.
Взаимоотношения, осъзнаване, любов, излекуване.
Как така започваш да се чувстваш добре още преди да посетиш лечителя, ако се очаква да се излекуваш от неговото „отношение“, е как ще стане излекуване преди да си опитал от отношението му ?? … липсата на логиката в тези изречения, е най-малкото нещо, което се забелязва тук … Истината (според мен) е, че НИКОЙ НИКОГО НЕ МОЖЕ ДА ЛЕКУВА. И го казвам най-отговорно като сертифициран лечител, който продължава да учи нови и нови лечителски техники … Всеки сам се лекува. Само и единствено сам себе си. Ролята на лечителя е само да канализира енергия, която да отключи собствените естествени способности на индивида/тялото/ да се само-излекува, да събуди естествените сили на организма към промяна и лечение … В този смисъл няма значение дали техниките, опита, способностите, обаянието, или личността на лечителя са кликнали и инициирали този процес, важното е да е „подходящия“ лечител, който да канализира най-уместната енергия за индивидуалния случай. А кое го прави подходящ – най-важното си остава намесата да е в унисон с плана на душата на „страдащия“ … затова и не винаги изцелението/облекчението / идва на физическо ниво…
Ключът за излекуването е в самия човек, сам си изместваш центъра на баланса, сам си го оправяш … верно с „чужда“ помощ, но тя няма значение ако не я пожелаеш и употребиш, да си създадеш вяра в излекуването (колко е „чужда“ в смисъла на единението в първоизточника, това е друг въпрос) …. Затова и за различните хора са различни нещата, които кликват и отключват излекуването. Нещото, което е в състояние да те накара да повярваш и да пожелаеш да се излекуваш, за един ще е емпатията, за друг – уменията на доктора (авторитета), за трети – просто прочетена книга и промяна в мисленето или храненето… За човек с развита логика, който даже не забелязва отношението на лекаря, авторитетът на доктора може да е достатъчен да повярва в излекуването си, за по-чувствените хора – съчувствието може да се окаже ключето.. каквото и да е, то е само катализатора за започване на себе-лекуването, себе-приемането, себе-хармонирането … За човек, който не иска да бъде излекуван на физическо ниво (а това не винаги се осъзнава на съзнателно ниво, авто-саботажните програми са често подсъзнателни), и най-големия емпат или специалист медик няма как да помогне …
е, всичко това е лично мое мнение, от моя опит, може и да греша …
🙂 Огромната част от Вселената и нейните процеси не можем да си ги обясним логически.
Човекът се настройва към лечителя още преди да го посети, особено ако го е избрал следвайки вътрешната си същност. Това особено личи при фамилните констелации, когато както казваме „констелацията почва още, когато човекът реши да иде на такава“.
Не забравяйте, че аз говоря за ваимоотношения с лекуващия (лекар, лечител, близк), не за отношението на лекуващия. Тези взаимоотношения са много по-дълбоки и доста от тях несъзнавани и те са свързани с духовната промяна вътре в човека.
Съгласен съм, че човек сам се лекува, но това не можем да го генерализираме. Човекът се лекува в подходящата среда и отношения като среща хора и сили, които по някакъв начин вече са преминали и то добре са преминали това, което му предстои на него. Тогава лекуващият може да стане проводник, но не може да излекува нищо, което той още не е отработил.
Ключът на излекуването е в самия човек наистина, доколкото се остави на вътрешния си глас да го направлява към хората, които могат да му помогнат. Дали ще станат проводници или не това пак зависи от тяхната същност.
Доколкото съм забелязал, ако човек се остави на вътрешния глас (единици го могат наистина), ще върви по пътя си и ще среща подходящите хора, вкл. такива, които спомагат за излекуването му. Ако среща хората по фракталната си линия, тогава те ще оказват огромно влияние върху него. Ето тук повече за фрактална линия.
Точно така! Именно защото човек лекува сам себе си, затова оздравяването започва от момента в който човек вземе решението и се насочи към лечителя. Ролята на последния е само да бъде опорен стълб, така че решението на болния(вече превърнал се в оздравявящ от това решение) да продължи достатъчно дълго. И в края на процеса да даде физическа пмощ под формата на лекарства или терапии за тялото, скъсявайки чрез тях времето то да се възстанови „от само себе си“. Пък и според болеста, нуждата от физическа намеса може да варира от 1% до 99%.
Чудесна статия, има много точни моменти, казвам го от от личния си опит, който е вече 50+.