Живяла някога една стара жена, която имала две големи ведра. Тя ги слагала на двата края на една кобилица, кобилицата на плещите и така ходела за вода. Едното ведро имало пукнатина, а другото било напълно здраво и винаги можело да побере вода догоре. Накрая на пътя от реката до дома на старата жена ведрото с пукнатината винаги се оказвало пълно до половината.

В продължение на две години това се случвало всеки ден: старата жена донасяла вкъщи винаги по по половин ведро вода. Здравото ведро било много гордо от работата си, а бедното пукнато ведро се срамувало от своя недостатък и било разстроено, че може да направи само на половина това, за което било направено.

След две години на пукнатото ведро му се струвало, че е абсолютно непригодно за работата, която трябвало да върши и се обърнало към старата жена:

– Срам ме е заради моята пукнатина, заради която по пътя към вкъщи винаги се разлива вода.

Старата жена се усмихнала:

– Забелязало ли си, че на твоята страна на пътеката растът цветя, а на страната на другото ведро – не? На твоята страна на пътеката аз посях семена на цветя, защото знаех за твоя недостатък. Така че ти ги поливаш всеки ден, когато се връщаме вкъщи. Две години се любувах на тези чудни цвета и украсявах с тях дома си. Ако не беше такъв, какъвто си, нямаше да я има тази красота!

Сега, ако усещате, че темата може да е полезна или просто интересна за вашите приятели и познати, може да я споделите: