[pullquote] „Страданието е нужно дотогава, докато раберем, че вече не е нужно“
Екхард Толе[/pullquote]
Ако си представим, че можем да измерваме болката, то ще видим, че човек умира при болка от 50-60%. Ако измерим болката, която една жена изпитва при раждане, то тази болка ще е 70%.
Защо тя не умира? Защото ражда живот. Но тук можем да видим, ако си позволим, че всяко раждане е съпроводено с болка. Понякога с огромна болка.
Раждането във всеки смисъл. Всяка промяна е раждане. Всяка промяна може да бъде съпроводена с болка. И ако си мислим, че сме променяме и ни е светличко, и ни е готино, може да не е точно промяна, а готино преживяване.
Но да, промяната става чрез преживявания, чрез това да живеем в живота. Е, понякога болката може да е сладка. Нямам предвид любовната „болка“. Ако сте влезли коректно и правилно във връзка, болка при раздялата няма.
Болка при раздяла изпитва само нашият Не-Аз, нашето его. Защото то натрупва очаквания и изисквания към другия. Очакваме друигият да ни изпълни с това, което ни липсва….Няма как да стане това…
Болката при промяната идва от фалшивите очаквания, които имаме към живота. Всяка истинска промяна означава крах, рушене на очакванията, които сме градили може би от времето на самото си раждане.
Не можем да планираме своите си промени, също не можем да избегнем промените, които ни налага животът. Съвременният човек си умирка да говори за промени, да изтъква своите „промени“ и да планира развитието си.
Парадоксалното е, че наистина тези действия могат да доведат до реални промени. Съответно до болка. Човекът се чуди какво става. А става това, което си е поискал. Вярна е приказката: „внимавай какво си пожелаваш“.
От друга страна страданието е необходимо дотогава, докато разберем, че вече не е необходимо. А това е вече изтънчено майсторство. Аз не го мога. Който го може, моля да ме научи.
Всяко раждане на нещо ново, всяко раждане на нещо ново в живота, всяка промяна, ако е истинска, може би ще ви донесе болка. Готови ли сте за това? Готови ли сте наистина за промени? Имате ли силата да ги понесете?
Всичко започва с изграждането на вътрешна сила. С пълното собствено излекуване. Не може, без да си здрав да понесеш промените. Е, има го и дребният момент, че всяко излекуване е голяма промяна…“Животът е поток и ние сме вълнички в него“…