Когато общуваме в семейството, с приятелите и на работното място, ние следваме определени норми на поведение. Можем да ги наречем добри маниери или етикет.

Може да ни се иска да идем на работа с леко лятно облекло и джапанки, да излеем чувствата пред партньора си, да използваме ругателни думи към футболния съдия пред децата си, да пуснем музиката на мах в 4 сутринта и т.н., но това просто не е прието.

Тези норми управляват ежедневното ни поведение и независимо дали го забелязваме или не, те ни ограничават, потискат ни, пречат ни да изразим дълбоката си същност.

Хората казват, че им липсва свобода, дори че се чувстват като в затвор. Те имат желание да изразяват свободно себе си, но социалната среда определя и ограничава тяхното поведение.

Живеем с разочарование, неудовлетворение, огорчение, досада, тъга, гняв. Разбира се, можем да променим социалната си среда, но това може да доведе до по-ниски доходи, загуба на партньор, загуба на приятели.

Всеки си има една вътрешна везна, на която може да измери доколко си заслужава да понася ограниченията на социалната среда. Ако не сте го правили досега, може да си представите тази везна във вас и да се запитате кое натежава повече: предимствата или ограниченията. Отговорът ще се появи в съзнанието ви.

Но и всеки е забелязал, че има моменти, когато поносимостта е на изчерпване и ни идва да хвърлим нещо, да строшим нещо или нечия глава, или просто с удоволствие да направим грандиозен скандал, без да мислим за последствията.

Има начин умно да минем и без това. Писнали са ви социалните роли – оставете ги за малко настрана.

Временното оттегляне, което обикновено наричаме почивка или ваканция, може да свърши чудеса. Най-добрият вариант е без семейство, деца и приятели. Да сте или сами, или в среда на непознати, където от вас не очакват определено поведение.

Свикнали сме да мислим, че почивката е време да сипочинем. Не само! Почивката, ваканцията ни дават време да сменим напълно средата, да си организираме преживявания, за които сме мечтали и чрез които можем наистина да изразим себе си.

Почивката, ако се приема само като време за почиване, е загубено време. Ние имаме нужда и от емоционална и социална почивка. Можем да стигнем и по-далеч като дадем смисъл на почивката.

Ще имаме този смисъл като си организираме преживявания, в които можем бъдем себе си, да изживеем мечтите си и получим емоциите, които в ежедневния живот трудно бихме получили.

Стига с тези ваканции за добиване на тен, наливане с алкохол, преяждане, търсене на повече секс и т.н.

Аз не съм против тена, алкохола, яденето и секса, но човек може да си организа и нещо по-смислено. Запитайте се следното: ако имате цялото време на света и нужните пари, какво бихте желали да правите. Е, може да си организирате нещо подобно поне за две седмици.

Може да е екскурзия до Перу, рафтинг, грънчарство, оцеляване на необитаем остров, временна работа като контрольор в градския транспорт, частна археологическа експедиция, организиране на кухня за бездомни, търсене на Атлантида в Черно море, преминаване през Европа пеша, организиране на протести пред Белия дом и т.н., и т.н.

Аз не знам какво ще е. Вие си знаете. Нещо там може да ви чопли и иска да бде направено. Иска да излезе навън. И ако минават тръпки по тялото, докато четете това, а чувствата напират да се излеят, вие си знаете, какво е нужно да се направи.