Грижа тръгва от семейството. Тръгва от семейната структура, каквато и да е тя. Официална или неофициална, голяма или малка.

На нея се дължи оцеляването на рода, племето и човечеството през хилядолетията. Когато се родят човешките бебета, те са много безпомощни в този свят за разлика от животните. Грижата е това, което им помага да израснат и да станат хора.

Грижата е грижа за опазването на поколението, но това не е просто изхранване.

Да, изхранването спомага за оцеляването на детето. След това езикът и образованието са основа за неговото дългосрочно оцеляване в обществото. Изразяването на отношение, емоция, близост, обич спомагат за емоционалното развитие и благосъстояние.

Грижата е свързана и с предаването на ценности, морални и други. Те спомагат за оцеляването не само на отделния индивид, но и на семейството и обществото като цяло. На базата на споменатите ценности се изграждат правилата и законите, според които се живеем.

Какъв е проблемът?

Първо, различните хора имат различна поносимост към предлагана им грижа. Второ, този, който предлага грижата, предлага това, което си мисли, че е необходимо на другия.

Получаващият грижата има свое усещане за това, което му е нужно. Предлагащият грижата има своя идея какво е необходимо на другия.

Може да се получи сблъсък между реалните нужди на първия и фантазиите, страховете и проекциите на втория. Грижата може да стане крайна: „аз знам по-добре от теб, какво е ти е полезно“.

От средство за оцеляване грижата може да се превърне в средство за потискане на истинските нужди,

Човек е автентичен, когато следва своите нужди свързани с начин на хранене, професионална реализация, хобита, избор на интимен партньор, забавления и т.н. Когато е автентичен, ще стигне до автентичното си щастие – тоест до истинското си такова.

Всяка грижа е някакво въздействие върху другия. Отивате в книжарницата и избирате книжка за малкото си дете. Избирате я по вашите критерии. Дори да не знае да чете, детето ви разглежда картинките и те му въздействат по някакъв начин. В него се създава определяна нагласа, която после може да проявява в живота.

Разбира се, нормално е родителите да въздействат на децата си. Затова са родители. Но това по някакъв начин може да измени оригиналните нужди.

За да бъдат запазени нуждите и мечтите на децата, е важно да бъдат питани какво искат, как си представят нещата; да им се предлагат варианти за учене, забавление, от които да избират; да бъдат запознавани с новото и различното в света.

Как прекомерната грижа става контрол и насилие

Когато грижещият се опитва да определи начина, по който удовлетворявате нуждите си, това вече става грижа контрол. Често се среща.

„Ох на мама (тате), искаш да четеш книжки ли? Супер, браво. Но не, не тази е на тема любов, а на теб ти е рано за това. Ето тази книжка ще четеш, нали също ти харесва“. А детето е вече на 14 и тези неща го вълнуват и има нужда да си вложи в нещо енергията.

„Да, добре, ще свириш на пиано, но от време навреме ще те изпитваме, за да сме сигурни, че се развиваш добре“. „Ама изяж си всичко, нали искаше пица, изяж и последното парче“.

Това още повече изменя оригиналните нужди. Човек дори може да се откаже от нуждата си отчаян, че не може да я удовлетвори по оригиналния й начин.

Когато грижещият се опитва да омаловажи ваши нужди и да ви откаже от тях, или да ги представи като ненужни и вредни за вас (или вредни за някой друг), това е вече грижа насилие.

„Какви срещи с приятели, твоите приятели ти влияят зле“; „Докато не си го изядеш, няма да станеш от масата“; „На работа само се уморяваш излишно, стой си вкъщи и си гледай децата „. Всичко това под надслов „Грижа ме е за теб“.

Нещата могат да бъдат и по-фини: „Майка ти е толкова болна, защо трябва да я караш да се притеснява като се катериш по тези опасни планини“; „Искаме да те видим щастлив, ела да работиш в семейната фирма“; „Значи не те е грижа, колко много се грижа за теб“…

О да, и грижата насилие често се среща.

В резултат на грижите контрол и насилие може да стане пренасочване на оригиналните нужди на човека.

Внимание, това не става само с децата. Брачният партньор също може да пренасочи вашите нужди, особено ако не можете добре да пазите границите си (така наречените емпати), ако сте зависим от него, ако семейният ви модел е модел да се слеете с другия, ако сте възприели модела на жертвата, ако в живота ви е важно да се доказвате и т.н.  Същото важи и за приятелите.

При пренасочването се случва това, че забравяте оригиналните си нужди, те са потиснати и могат да бъдат дори вече забравени. Това не пречи тези нужди да продължават да са си вътре във вас и да създават вътрешни противоречия, които са изразени с външна тревожност, депресия, паник атаки и т.н.

Какво да се прави?

Да не забравяме, че основен смисъл да даваме грижа е оцеляването и постигането на благосъстояние

За да имаме възвишените цели и идеали, трябва да оцелеем първо и да си създадем жизнена среда. Оцеляване и благосъстояние, което е физическо, емоционално. професионално, в семейната среда (която също може да е много нездравословна).

Също и духовно оцеляване всред хилядите духовни идеи, практики и учения, някои от които могат да бъдат много опасни.

Това може да се реши в голяма степен индивидуално, защото вие сте този или тази, който най-добре познава своите нужди, вие си знаете вътрешните вълнения, емоционалните стремежи, дългогодишните мечти, знаете какво обичате и какво не.

Най-голямата грижа е да научим човек сам да се грижи за себе си

Какво и да си позволява да приема грижата, от която наистина има нужда. Както и да си позволява да отхвърля грижата, която не е за него.

И ако някой наистина е загрижен за вас, първо ще провери какви са истинските ви нужди и ще се опита да ви даде такава грижа. Разбира се, доколкото може.

Или пък вие ясно ще изявите вашите нужди и от каква грижа се нуждаете в момента.

И не всеки може да се грижи за всичко. Трябва да имаш нещото, за да си способен да го дадеш. Да си го направил за себе си, за да можеш да го направиш и за друг. Няма как да научиш децата си или партньора си на щастие, без ти да си щастлив. Иначе мнение и съвет всеки може да даде.

Божидар Цендов, психотерапевт, семеен терапевт, констелатор

За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук. 

Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите.