Масово приетите вярвания и духовни концепции може да са много привлекателни, но те държат масата хора основно в тревожността.

Да, нормалното състояние за масовия човек е тревожността. Това някой да е спокоен, да е в потока на живота, да постига удовлетворение и успех, е нещо извън средното. Направо можем да каже, че не е съвсем „нормално“.

Сега ще разгледам някои от масовите вярвания предимно от психологическа гледна точка, както и от гледната точка на здравия разум. Също така изводите в тази статия се базират на експерименти и научни факти от областта на психофизиологията, биологията, физиката, математиката и т.н.

1. „Знанието помага да променим живота си“

Както и убеждението, че повечето знания ни помагат да вземаме по-добри решения, които да ни доведат до по-добър живот.

Всичко това щеше да бъде така, ако ние наистина вземахме решения базирани на знания.

Но най-честото оплакване от страна на хората е свързано с неща като: „Искам да направя това и знам, че е добро, но не мога; искам да спра да правя онова и знам, че е лошо, но не мога“.

Някои изследователи казват, че 94% от нашата психична дейност е несъзнавана. Реално решенията, които вземаме са повлияни от 94% несъзнаван процес и от 6% съзнаван процес.

Несъзнаваното (безсъзнателното) е нещо много хитро, потайно и подмолно. Вземаме решения базирани на стари травми, потиснати емоции, неосъзнати мисли, автоматични реакции и модели на поведение, и т.н. Ние сме взели решението понякога още преди съзнателно да започнем да го обмисляме.

Ето едно от изследванията, които потвърждават този факт. Bode S, He AH, Soon CS, Trampel R, Turner R, Haynes JD, Tracking the unconscious generation of free decisions using ultra-high field fMRI, PLoS One. 2011;6(6):e21612.

Някой беше казал, че най-голямата магия е да направиш нещо наистина практически. Едно е да знаеш как се създава добра връзка, съвсем друго е да я създадеш наистина. И т.н.

Знанието не е сила, но сме свикнали да го смятаме за такава.

2. „Пусни го, пусни миналото, пусни старото гадже….“

Пусни, прости, забрави….

Всяко взаимоотношение създава у нас преживявания и емоции. Също всеки си има своята структура на психиката и своите вътрешни противоречия. В някои школи се казва, че човек има множество Аз-ове.

Всяко взаимоотношение и събитие по някакъв начин ни се отразяват.

Ще си послужа със следната метафора. Във всеки от нас има един огромен град със своите сгради, жилища и улици.

В този град всички наши роднини имат пожизнени жилища. Дори някои от роднините ни да са починали в реалния живот, ние ги носим в себе си до края на живота си.

В този град всеки човек, който срещаме, си наема временно жилище. Може да живее там известно време (тоест вътре в нас) повече или по-малко в зависимост от случките между нас и какви емоции те са предизвикали.

Този град живее свой живот. Ако в реалния живот мама и тате постоянно са се карали, във вътрешния град в нас те продължават да се карат.

Например, мама е пестелива, тате е бил прахосник и постоянно са спорели как да се харчат парите. Във вътрешният град мама и тате ще спорят до края на живота ни (нашия) или докато не трансформираме това в психиката си.

За нас това ще изглежда като вътрешен диалог, където хем много ни се иска да похарчим пари за това, а от друга страна даваме много аргументи как не трябва да ги похарчим.

Няма как да пуснем нещата просто така.

Не можем да изтрием гадната случка или старото гадже от живота си. Така, както се разбира, пускането иска да омаловажи или унищожи миналото.

Миналото вече е станало част от нас и ако се опитваме да го „изтрием“, омаловажаваме и се опитваме да изтрием част от себе си. Това няма как да стане.

Миналото е най-добре да бъде интегрирано, вътрешните противоречия решени, тъгата изтъгувана, жалейката изжаляна и т.н.

И после можем да забравим.

Може би в интеграцията и приемането на тези неща е най-значимо призванието на психотерапевтите.

3. „Най-добре да имаме само положителни емоции и мисли“

Знаете ли какъв е най-добрия подход да станете зависим: алкохолик, работохолик, наркоман, сексохолик?

Да потиснете така наречените „негативни емоции“. Ще обясня защо е така.

Човекът не е някаква машинка. Емоциите са взаимосвързани и се движат като вълна: нагоре, надолу (справка психофизиологията).

Обикновено казвам, че за тази вълна има два природни закона. Първо, че нищо добро не продължава вечно и нищо лошо не продължава вечно.

Второ, ние хората изследваме по-добре живота си и ставаме по-осъзнати същества като минаваме през палитрата на всички емоции.

Хората са свикнали да теглят само към единия полюс на нещата.

Но негативните емоции не са нещо отделно от позитивните. Това са двата полюса на едно и също нещо.

Потискайки негативните емоции, така ще потиснете и позитивните.

Следващата стъпка е да търсите някакви екстремни преживявания, за да изпитате все пак някакви емоции и тогава човек става алкохолик, наркоман, сексохолик и т.н.

Негативните емоции са важна част от нас. Никой няма да седне да пише впечатляващи любовни песни, ако не е тъжен. Те трябва да бъдат интегрирани, не отрязани (виж т.2).

4. „Ти създаваш собствената си реалност“ – духовни концепции

Всичко, което виждаме наоколо е проекция на вътрешния ни свят. Когато отворим очи в тях влиза информация, която минава през онези 95% несъзнавано и 6% съзнавано.

Умът автоматично доработва информацията, която влиза, за да запълни празните полета и да сложи нещата в в шаблони и модели.

Това не подлежи на съзнателен контрол и не означава, че човек променя реалността.

Точните думи са, че човек отразява собствената си реалност. Проектира вътрешния си свят навън.

По подобен начин създава свят, но собствения си свят. Бог е в собствения си свят.

Може да избере (съзнавано или несъзнавано) какво и как да види и какво да не види.

Същевременно другият човек до вас ще гледа в същата посока и ще види един може би съвсем различен свят. Ще види добро, където вие виждате лошо и обратно.

Когато променяте нещо във виждането си, тази промяна е във вътрешния ви свят. Може би по различен начин ще видите външния.

Идеи като „ще си мисля и представям как имам много пари и това ще се случи“ просто не работят. Питайте хората, които са го правили безуспешно десетки години.

Относно парите, както за всичко друго, са важни вътрешните модели, травми, емоции, които водят до печелене или губене на пари.

Докато те не се променят, ще взаимодействате със света по стария начин, колкото и да си представяте нов.

Докато не интегрирате противоречията, няма да се насладите на парите, дори и ако дойдат много (вижте пак т.2 по-горе). Трансформирането на паричните блокажи води до реализирането на нови модели на поведение, които водят до повече пари.

Как да използва тези неща в своя ползва. Казват, че над Соломоновия храм пишело „Опознай себе си“. Познание за себе си, другите и света.

5. „Като промениш мислите си, ще промениш живота си“ – духовни концепции

Това е много свързано с точка 4 по-горе за „създаването на собствената реалност“.

Да повторя, че човек взема решения най-вече от несъзнаваното, от блокажи, от потиснати емоции, от автоматични модели, стари травми и страхове.

Откъде идват мислите в главата ни? Пак оттам, основно от несъзнаваното.

Нашите мисли са резултат от нашето минало, преживявания, опит и емоции, начин на живот.

Докато не бъдат интегрирани преживяванията и опита, и докато не бъдат създадени нови емоции, ще си имаме същите мисли.

Промяната на мисленето не става само с мислене.

Когато променим начина си на живот, ще имаме нови преживявания, те ще породят нови емоции и новото мислене ще се роди само.

Разбира се, може човек да стигне в развитието си до трансцедентални мисли – мисли, които не се базират на минал опит.

Сега ще кажете, че мисли и начин на живот са свързани в порочен кръг. Забележете, че има хора, които успяват да поизлязат от този кръг.

6. „Има универсална истина“ – духовни концепции

Забележете, не искам да кажа, че не съществува Бог. Основната концепция за Бог е, че той е непознаваем.

Има една математическа теорема на Курт Гьодел „теорема на Гьодел за непълнота“. Тя е доказана и то по прост начин.

Един неин философски извод е, че има Бог. Или поне, както хората го разбират.

Друг неин практически извод е, че колкото и да знаем, винаги ще има още някаква истина, която още не сме узнали.

И да има универсална истина, човек няма пълен достъп до нея.

Още по-практически извод е, че не можем да сме сигурни дали истината на другия човек е истина или не.

Нашият авторитет може да се простира само до собствената ни истина. Не можем да критикуваме истината на другия, защото никога няма да натрупаме достатъчно знания, за да го направим.

Така, че не ми вярвайте напълно за нещата в тези статия. Наблюдавайте ги в живота си, правете си експерименти, проверявайте ги.

Но може да имаме съвместна истина с някого. Проверена чрез съвместни експерименти и опит, или просто от интуицията.

Хората са да си споделят своите истини и да се наслаждават на истините на другия.

Всеки отразява сам собствената си реалност. Всеки е Бог за себе си и за собствената си истина.

Мисля, че е доста Божествено да се уважава истината на другите Богове.

Божидар Цендов, психотерапевт, семеен терапевт, констелатор

За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук. 

Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите.