Не си слагайте веригите да направите някого щастлив

Не си слагайте веригите да направите някого щастлив
 
Опитът да „направиш някого щастлив“ звучи благородно, но в интимните отношения и в семейството почти винаги води до изкривяване и за двете страни.
 

Причината е проста – щастието е вътрешен процес, не е нещо, което може да бъде доставено отвън като услуга.

Когато се опитваме да го изземем като задача, попадат в капан и този, който „дава“, и този, който „получава“.
 
Ето какво реално се случва, ако човек упорства да „прави другия щастлив“:
 

За този, който се опитва да прави другия щастлив

Позитиви, които човек си мисли, че ще получи

– Усещане за контрол – „ако го направя щастлив, няма да има напрежение, няма да ме отхвърли“, но това е контролът на жертвата
– Временна близост
– Илюзия за значение – „някой има нужда от мен“
Това са краткотрайни ефекти. Има и тъмна страна:
 

Реалните негативи

1) Свръх-отговорност — поемаш чужди отговорности, емоции.
 
В дългосрочен план това води до хроничен стрес и дори до прегаряне.
 
2) Размиване на идентичността.
 
Започваш да се адаптираш постоянно: “Какво да кажа? Как да бъда? Как да не я/го разочаровам?”
 
Малко по малко спираш да бъдеш себе си и живееш по чужди очаквания и изисквания.
 
3) Натрупано огорчение.
 
Все някъде вътрешно се появява въпросът:
„А мен кой ще ме направи щастлив?“
 
Това често избива като пасивна агресия, отдръпване или силни конфликти. Може да стигне и до физическо насилие.
 
4) Загуба на интерес и уважения.
 
Парадоксално, но когато твърде много се стараеш, ставаш по-малко желан/а.
 
Колкото повече очаквания на другия/та се опитваме да удовлетворим, толкова по-малко от усилията ни се виждат, а още по-малко се ценят.
 
Хората ценят човек с гръбнак, не спасител.
 

За този, когото се опитваш да направиш щастлив

Краткосрочните позитиви

– Получава внимание
 
– Чувства се специален
 
– Ползва „емоционален отдушник“, без да се напряга
 
Но в дългосрочен план ефектът е токсичен:
 

Негативите

1) Създава се зависимост.
 
Човек привиква щастието да му идва отвън, а не отвътре.
 
Става eмоционално ленив. Създава се заучена безпомощност. То е като да живееш на изкуствено дишане.
 
2) Понижено самочувствие (дори да я има заблудата „толкова съм значим/а, че другият прави всичко, което поискам“).
 
Ако някой постоянно „те прави щастлив“, мозъкът започва да приема, че сам не можеш.
 
Формира се подценяване и дори инфантилност. Започваш към всички да употребяваш (най-малкото мислено) изрази като „Ти си длъжен да …“
 
3) Изкривяване на отношенията.
 
Другият вече не е партньор или родител, а обслужващ механизъм.
 
Появява се чувство, че „ми се полага“.
 
4) Загуба на благодарност.
 
Това, което е прекалено много и безусловно, спира да се цени.
 

Какво става между двамата като система

Ролите стават „спасител – зависим“, а това убива партньорството.
 
Двамата не са равнопоставени. Единият е поел ролята на „родител“, а другият на паразит. Да, на паразит.
– Любовта става средство за изнудване
– Границите изчезват
– Свободата намалява
– Искрата умира
 
Ако е в семейната система (родител–дете), детето по-късно развива проблеми със самостоятелността, самочувствието и реалистичните очаквания от другите и от живота.
 

Каквa е здравословната алтернатива?

Не да правиш другия щастлив.
 
А да създадеш условия, в които и двамата да могат да бъдат щастливи.
 
Това включва:
– автентичност
– ясни граници
– споделяне без саможертва
– лични цели и живот, който не се върти около другия
– умението да поемаш отговорност за собствените си емоции, а не за чуждите
– равнопоставеност, равнопоставеност, равнопоставеност
 
Ползите за теб, ако избереш тази посока:
– Ще запазиш себе си.
– Ще имаш енергия, а не хронична умора.
– Ще привличаш по-зрял и стабилен партньор.
– Ще усещаш уважение, а не изисквания.
– Ще имаш по-дълбока и истинска връзка.
 
Каква изненада може да те чака?
 
Когато вече не се опитваш да носиш чуждото щастие на гръб, някои хора се отдръпват – защото са били зависими от това.
 
Да си ходят! Точно тогава се появяват тези, които търсят истински партньор, а не спасител.
 
Божидар Цендов, психотерапевт, семеен терапевт, констелатор
За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук. 
Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *