Може да седим до партньора си, да го гледаме, да го чуваме, да сме преживели много неща заедно. Може да сме били заедно години наред.  И през цялото това време да усещаме някаква липса във взаимоотношенията ни с него.

Дали го познаваме напълно? Живеем с някого много години, но това не означава, че сме го опознали напълно. Има неща в него, които никога няма да видим. Има много неща, които виждаме в него, които не си позволяваме да видим в себе си. Можем да правим много неща заедно, но се оказва, че има неща, които не можем да правим. Имаме одобрение от негова страна, но някак да получим пълното му одобрение.

Дали познаваме себе си? Търсим много неща в другия, но понякога тези желания са вдъхновени от възпитанието ни, от родителския пример, от книги и филми. Понякога представата на идеалния партньор, която имаме в ума си, може да се различава от реалността, която получаваме.

Обикновено е нормално да имаме идеална представа в главата си, стига от време на време да я свързваме с реалността на живота си. Можем да имаме много фантазии, желания, мечти, очаквания към човека до нас. Докато те остават неизразени фантазии и очаквания, ние не можем да ги реализираме, нито да разберем дали са наистина реални или не.

Изразяваме ли напълно себе си? Всеки от двамата си има някои представи и очаквания за връзката в главата си. Ако тези очаквания, представи и дори фантазии не бъдат сподели, те ще си останат сляпо петно за връзката. Невидимо за другия и съответно неосъществимо.

Може да искаме другия да направи нещо за нас, но не го казваме, защото „все пак би трябвало да се сети“, „срам ме е“, „не знам как ще реагира“, „такива неща не се говорят“, „не знам дали имам право“, „не знам дали наистина го искам“, „какво ще си помисли той/тя за мен“, „ядосан/а съм й/му, за да го кажа“, „какво ще кажат хората“ и т.н.

Сляпото петно във връзката изсмуква енергията ни, създава недоволство и може да ни накара да мислим, че връзката върви към приключване.  Очакванията партньорът да се държи по определен начин в определена ситуация, ако не са изразени, наистина могат да доведат връзката до приключване.

Изразяването на очакванията и желанията най-малкото ще позволи да се проверят тези очаквания в реалността. Самото им изказване, позволява на самите нас да видим нещата от друг ъгъл. И да, може да има основно два изхода. „О да, прекрасно е, поисках и получих“ или „хм, абе това май не ми трябва, защо ли го мислих толкова време“.

Изразявайте себе си. Едни хора отдавна са казали „поискайте и ще ви се даде“….или пък не, но поне ще сте поискали : ) Иначе оставаме само с очаквания.