Стрес се поражда и от това, че ние сме индивидуални същности, които живеят в общество.

 

Човекът като биологична единица, като индивид и дарен с уникална душа има нужда от спокойствие. Това спокойствие му помага да усети живота и дори да му се наслаждава, да реализира потенциала си и да твори.

 

Има разлики във функционирането и очакванията на обществата на изток и запад, но навсякъде има стрес. Изглежда, че тези два вида общества уж се конкурират и имат едва ли не противоположни ценности.

 

Обаче, резултатът навсякъде е създаване на стрес на техните членове. Обществените нагласи и изисквания са такива.

 

Според някои психотерапевтични школи неврозата е заложена в механизмите на функциониране на западното общество и особеностите на обществените институции. Бих добавил и корпоративната култура, която налага правилата на бизнеса.

 

Неврозата е нормално явление, а това човек да се чувства добре и реализиран е не-нормално. Човек трябва да се бори за цели и постижения, които са одобрени от обществото. 

 

Може да има  недоволство срещу кредитите, но всички се оставят да вземат кредити. Важен а материалният и обществения статус. 

 

Трудът и трудолюбието са на почит като възможност за създаване на материални блага. Трябва да се следват определени стъпки в професионалното и семейно развитие като образование, жилище, превозни средства и т.н.

 

Обществените институции са организирани в посока да се развива бизнес средата и да се увеличава производството. 

 

Мнозинството от хората са готови да се обвържат със задължение и да посветят много десетилетия от живота си, за да си осигурят нужния статус и възможност да водят активен живот след пенсиониране. А това наистина е голяма отдаденост. 

 

От друга страна тези механизми, включително капитализма, се радват на обществена подкрепа.

Защо? Защото те гарантират колективната сигурност: социално осигуряване, здравеопазване, обществен ред, образоване и т.н.

 

Разбира се, от отделния човек зависи колко ще се остави да бъде потопен в този „сос“. 

 

На запад се смята, че човек трябва да бъде оставен да разгъне своята индивидуалност, за да реализира максимални постижения. Това позволява на хората, които искат да излязат от надпреварата за постижения да могат да го направят лесно. 

 

На изток наблюдаваме доста интересно явление. Следващата статистика е по отговорите на въпроса „Били ли сте някога толкова тревожни или депресирани, че не сте могли да извършвате нормалните си ежедневни дейности за поне две седмици или повече?“. 

 

 

Първо виждаме, че най-тревожен и депресиран континент е Латинска Америка. 

 

Но на изток виждаме, че има разделение. Руската Федерация и Арабският свят изглеждат в някаква малка степен по-тревожни и депресирани дори от Северна Америка. 

 

Заедно с това Китай и Япония изглеждат доста по-спокойни. 

 

Възможна причина за това разделение може да е религията, но сега ще разгледам особености на целия „изток“, които ги има и в РФ, арабския свят, Китай и Япония. 

 

На тези територии обикновено се смята, че обществото е първично и че отделните индивиди трябва да следват обществото. 

 

Това се крепи на базата на религията и на разбиранията за духовност, където материалното трябва да отстъпи пред духовното. Тенденцията е абсолютно всички хора в обществото да следват единни духовни принципи. Точно какви са тези духовни принципи в случая няма значение. 

 

За да може това да се случи, се разчита на могъщи лидери. Има го противоречието да се отхвърля правото на всеки да постави индивидуалността си на първо място, но се слага понякога в култ индивидуалността на лидера. Често това води до диктатури или монархически управления. 

 

Един начин в тези страни да се излезе от „хватката“ на обществото е създаването на мафиотски и нелегални организации (включително в Япония). Но вътре в тези организации управлението пак се базира на абсолютното подчинение на един или няколко лидера. 

 

В някои страни (включително РФ) повечето хора смятат, че е срамно да си богат. Не може да бъдеш спокоен, защото постоянно трябва да следиш за духовните си ценности и как те се спазват в обществото. 

 

На изток най-лесният начин да се излезе от управлението на обществото е присъединяването към религиозна организация, духовен орден, каста и т.н.

 

На изток тези механизми също се радват на обществена подкрепа. Нагласата е, че не ние, а някой друг (обществото или всесилния лидер) трябва да ни осигури препитание, сигурност, пенсионно осигуряване и много от хората се надяват това да стане. Например, в някой петролни арабски държави монархът разпределя приходи от петрола между всички граждани. 

 

В България наблюдаваме някаква смесица от нагласите. Не е наша работа да гледаме коя е преобладаваща, а да помогнем на отделния човек да си осигури повече спокойствие. 

 

Има хора в България, които смятат, че личният им материален успех е основно тяхна отговорност, а държавата осигурява условия това да се случи. 

 

Има хора, които смятат, че материалният им успех, здравеопазване, пенсионно осигуряване са основно задължение на държавата. Задължение на държавата някои смятат и намирането на работа, заплата и професионалната реализация. 

 

Може би на тази смесица от нагласи се дължи това, че държавните институции все едно нямат насока за работа. Не изглежда да стимулират бизнеса и да пестят време на гражданите. 

 

Съществува така нареченото задкулисие, като някои негови представители наистина смятат, че работят за благото на България. 

 

Положителното е, че и едната и другата страна могат да намерят своята среда, където да се чувстват приети.

 

Отделният човек има и достатъчно възможности да освободи индивидуалността си, но тук трябва да внимава за два капана. Единия е капанът на кредитите и материалния имидж, другият капан е на отхвърлянето на материалното и на не-здравословната духовност. 

 

Имам чувството, че в България е „раят“ на не-здравословната духовност във всяко направление. 

 

Понякога е трудно да приемем, че това да си осигурим личното спокойствие, е наша лична задача и отговорност.

 

Но както видяхте, човек трябва да сложи своите лични граници и да внимава в какви игри влиза, за да се отърве от излишния стрес. 

 

От друга страна за това е нужно да се положат усилия. Както е казал Мечо Пух „всяко нещо струва друго нещо“.

 

Ние имаме едновременно здравословни материални и здравословни духовни нужди. Тяхната добра комбинация носи спокойствие, реализация на потенциала ни и удовлетворение от живот. 

 

Божидар Цендов, психотерапевт, констелатор
За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук. 
Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите.