Влизането в бърнаут е продължителен процес, не е нещо което да има ясно начало и поради тази причина може да не се разпознае.

Ще забележите и че някои от етапите може да изглеждат несвързани директно със стрес, а други да приемате като нормална част от работата.

Влизането в бърнаут обикновено е незабележимо – затова в него може да се влезе толкова дълбоко. След червената линия (след 9 етап) излизането е невъзможно без външна помощ.

Ако в организацията един човек е в бърнаут, това показва особености на средата и означава, че поне още няколко негови колеги вече са тръгнали по същия път.

1. Нужда за доказване и себедоказване.

Постоянна висока нужда от доказване или нейното ескалиране. Може да се постави въпросът доколко това е свързано с добрата себеоценка.

2. Усилено ангажиране с работни ангажименти, включително извън преките задължения.

Дотук виждаме неща, които може дори да се поощряват от организацията. Тук е моментът да си спомним, че това човек да бъде отговорен има две страни: отговорността към другите и по-важната отговорност – отговорността към себе си.

3. Пренебрегване на собствените потребнпости

Най-вече на потребностите от почивка и регенериране. Намаляване на времето отделено за семейство, личен живот, хоби, спорт и т.н.

4. Изтласкване на потребностите и конфликтите

Потискане на вътрешните и външни противоречия, които създават доказването и свръхангажираността. Може да „не виждаме“ или да „забравим“ потребностите си, създаващите се конфликти в семейството и т.н., но самото потискане усилва негативното им действие.

5. Преоценка на ценностите при постоянното претоварване

Ако се стигне до решението, че работата е по-важна от нещата, които ни притесняват и не може да се съвмести с тях, процесът се задълбочава. Но преоценката на ценностите може да доведе и до де-социализация.

6. Усилено отричане на появилите се проблеми

Моментът, когато не просто се потискат съществуващите, но идва и отказът да се види случващото се в момента в неговата цялост. Това е и отказ да се види реалния смисъл на доказването и свръхангажираността.

Както казахме, потискането на потребности и конфликти усилва негативното им действие, а това намалява работоспособността – точно обратното на желаното.

Дали ще осъзнаем този етап зависи от това доколко обръщаме внимание на обратната връзка, която получаваме от околните и семейството.

И пак – организацията може да е заинтересувана от това човекът да посвещава все повече от времето си на работа и да отделя по-малко време за другите елементи на живота си. Затова говорим, че самата среда създава решаващи условия за бърнаут.

7. Емоционално изтощение и отдръпване

Понижаваща се работоспособност. Стилът на живот е променен в степен да пречи на възстановяването и да предизвиква емоционално изтощение. Човек става сутрин за работа, стомахът е на топка, нищо не предвещава хубави преживявания.

Това води до отдръпване. Допълнително отдръпване от личния живот, но и отдръпване от задължения, в които човек не може да се докаже или с които вече не е способен да се ангажира.

8. Промяна в поведението

Задълбочава се усещането за несправяне. Чувството за професионална успеваемост постоянно намалява. Появяват се промени в поведението като студенина към колеги и тези, за които се отговаря (напр. учител към ученици),  загуба на чувството за социална принадлежност, цинизъм.

9. Деперсонализация

Загуба на усещането за собствената личност, за реалността на преживяванията.

10. Вътрешна празнота

11. Депресия

12. Пълно изтощение (бърнаут), което ще иска години за възстановяване.

Божидар Цендов, психотерапевт, констелатор

За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук. 

Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите.