В лутане между радостта и сериозността


В лутане между радостта и сериозността

Чували ли сте историята на един човек, който поканил щастието на гости?

Човекът много ценял щастието и решил да го посрещне като важен и скъп гост. Първо почистил къщата. Бърсал прах, подреждал, всичко блестяло от чистота. Измил лапите на кучето и изчеткал котката.

След това се подготвил да показва на щастието постиженията си. Подредил албумите със семейни снимки, а до тях дипломите си от висшето образование и наградите за професионални успехи. Имал и много да разказва. За това как се трудел във фитнеса, за да изгради перфектното тяло, за хранителния си режим, който му гарантирал безупречно здраве, а също и за дихателните техники и медитациите.

След това подредил домашните пред себе си и ги инструктирал. Искал неговото семейство да се представи добре пред щастието. Наредил на жена си да не се заяжда с него пред щастието и да се държи като безупречна съпруга. Бил строг към децата и изискал от тях да се държат възпитано и да не скачат насам-натам.

След това седнал и зачакал.

Щастието така и не дошло.

Да допуснем, че можем да постигнем щастие

Не става просто въпрос за изпълнение на желания и сбъдване на мечти, а за постигане на щастие. Как изглежда щастието? Цветно ли е или просто шарено, издава ли звуци, шумоли ли, ръмжи ли, как изглежда, дали мирише на хубаво? Или тези въпроси ви се струват неподходящи?

Но ето, ако имате скъп и готин парфюм и се напръскате с него, ще бъдете ли щастливи от начина, по който ухаете? Ако имате кола Ферари и чувате ръмженето на двигателя, това ще ви носи ли някакво щастие? Ако видите една прекрасна цветна леха, няма ли да сте щастливи от това?

За човека щастието има своята модалност, т.е може да се изрази с чувствата, усещанията и сетивността, които съдържа. Например, не ни носи щастие всяко нещо, което притежаваме, а само това, което предизвиква приятни чувства, емоции и усещания.

Готиното момиче или момче до нас, което сме обявили за свое гадже, не ни носи щастие само по себе си, а у нас се пораждат сексуални чувства и усещания за близост, приобщеност, собствена значимост, обгриженост, постигане на социален статус и т.н.

Въпросът въобще не е до това дали някой може да ни осигури щастие.

Въпросът е дали ние сме способни да изпитваме чувствата, емоциите и усещанията, които са щастието

Хора стига сте търсили щастието! То е във вас, ако можете да изпитвате чувствата, емоциите и усещанията на щастието. Колкотото повече тичате по щастието, толкова по-сигурно е, че няма да го намерите.

И сега ще ви кажа една тайна….която инстинктивно знаете.

Чувствата, емоциите и усещанията на щастието са си във нас, а ние не им даваме простор. Не даваме простор на щастието във нас, защото сме възпитани не да изпитваме щастие, а да търсим начина да бъдем щастливи. Все едно щастието е да бъде правено, както копаенето е да копаеш. Щастието не е действие, не е начин, не подход, не е метод, не е процедура. Щастието е състояние.

Например, ето един човек, който изпитва вътрешен мир, спокоен е. Тялото му е релаксирано, наслаждава се на гледката пред него. И идва някой и му казва: „Какво си се отпуснал тука, да не си в някава депресия, защо не се усмихваш“. Можете да използвате усмивката за социално общуване, но тя не е индикатор на щастие.

Повече сериозност, по-малко успехи

Представете си, че всеки месец в работата боравите със 10 000 лева. Разпределяте, правите поръчки, плащате и т.н. Идва един прекрасен ден и ви казват, че този месец трябва да отговаряте за 100 000 лева. Ако си кажете „ама това е много по-сериозна работа“ идва моментът жмъц и може да блокирате. Достигнали сте ниво на сериозност, което ви пречи да действате.

Във всички сфери на живота е така. „Това е прекрасно момиче, може да е над нивото ми, но го искам, трябва да подходя внимателно към него, за да ме хареса“ и младежът се държи не по-зле от всяко крайпътно дърво. „За този изпит трябва да се подговя много добре, ще уча цяла нощ“ и на изпита жмъц.

Прекалената сериозност пречи да се прояви състоянието на щастие. За съвременния човек, който има огромни нива на тревожност, съответната сериозност причинява всякакви болести, всичко друго, но не и щастие.

Някакъв господин бил поканен на аудиенция при английската кралица. Отишъл при един добър фризьор и му казал: „Ще ходя при самата кралица, подстрижи ме добре!“ Фризьорът наистина се постарал. Отишъл господинът при кралицата и първото нещо, което тя казала, било: „- Кой ви подстрига толкова зле?!“…

Сериозноста е значението, което придаваме на нещата. Това по някакъв начин е било внушено в нас още от най-ранно детство. Тук място има и постоянният стремеж да сравняваме нещата и да сравняваме себе си с околните.

Това да мислим, че нещо има по-голямо значение от реалната му стойност и да се сравняваме с другите, води единствено до ниска себеоценка. Ниската себеоценка ни кара да търсим щастието някъде навън, а то е вътрешно състояние.

Радостта не е винаги щастие

Родителите искрено са се опитвали да ни отгледат по най-добрия начин. Но винаги се получава някаква насадена вина и срам. Родителите искат децата им да са щастливи. Може би защото изпитват някаква вина относно това доколко добри родители са. Искането детето да е щастливо прераства в изискване то да е щастливо.

Може да ви се струва странна вината „виновен съм, че не съм щастлив„, но я има много често и си действа несъзнавано в нас. В екстремния вариант човек се стреми единствено към действия и обкръжение, които носят смях и радост или поне изглеждат радостни и щастливи. Състоянията на спокойствие и релаксираност се отхвърлят като негативни.

Реалността е, че както ги има радостните чувства и емоции, толкова човешки са и вътрешният мир, както и негативните вътрешни състояния. Всяко чувство и емоция ни помагат да виждаме света по нов начин, да осмисляме, да сме подтиквани към новото, да творим или просто да изживяваме живота си.

Лутаме се между радостта и сериозността

Всичко, което имаме като разбиране за щастието, за радостта и сериозността, си е просто разбиране. Разбиране, натоварено от клишета, генерализации, илюзии и очаквания. Не можем да застинем в някакво вътрешно състояние. Всичко се мени, менят се и нашите чувства, емоции и настроение.

Ако приемем  всичките си чувства, емоции и усещания, ще можем далеч по-лесно да живеем живота си. Тогава ще сме благодарни и за радостта, и за липсата на радост. Ще се научим как радостта се сменя от сериозността и обратно, управлявани от вътрешния мир.

Предполагам, че ще има хора, които освен мен също ще са благодарни за споделянето (чрез бутончетата по-долу). Ще се радвам, ако споделиш и своите коментари и гледна точка.

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>