Спасяването на света безсмислено?


Сподели с другите:

Saving The World

 

„Животът се живее така, както сам се изживява.“

Лао Дзъ

За дуалността (двойствеността)

Човек може да спаси света, както и не може да спаси света. Самият свят и нещата в него са дуални. Тази дуалност не е човешкото разбиране за дуалност, което разделя целия свят на две части, на духовен и материален. Реалността е, че всяко нещо в света е дуално.

Всяко нещо в света има своята духовна и материална страна, своята съграждаща и разрушаваща страна, своята мъжка и женска страна, своите Ин и Ян.

Интересен факт от квантовата физика е, че наблюдението влияе върху изхода на експеримента. Ако наблюдателя очаква да види елементарна частица, той ще види частица, ако очаква да види вълна, ще види вълна, което показва дуалността на частиците.

Всяко нещо си има съответния двойствен еквивалент. Имаме физическото обоняние, с което можем да определим дадена храна дали е развалена или не, но имаме и нюх: духовното обоняние, което ни показва кое в живота е полезно за нас и кое не. Плодовитостта може да бъде плодовитост на стадо преживни животни, но и плодовитост на писател.

Ние самите като хора също сме дуални, двойнствени. Всеки си има „добрата“ страна, която иска да покаже на другите и „тъмната“ страна, това, което е потиснал в себе си и иска по някакъв начин да премахне.

Но и двете ни части, съграждащa и разрушаваща, съзнавано и несъзнавано, са част от нас и ако наистина успеем да премахнем това, което не ни харесва, то ще умрем. Всеки мъж има и своята женска част, а всяка жена своята мъжка.

Така и всяко наше действие е дуално. Има своята съграждаща, но и своята разрушителна страна.

Почти всички хора сега се опитват да променят света към своите разбирания за добро, да го спасят от предполагаемо зло или поне изявяват огромно желание за това.

Ако човек предприеме действие да спаси/промени света, то това действие от една страна ще съгражда света, а от друга страна ще го разрушава. Както и всяко наше действие, даже да не е насочено към света, действа от една страна за съграждането му, а от друга страна за разрушаването му.

Каквото и действие да предприемем за спасяването на света, то няма да има ефект, защото самият свят ще балансира съграждането и разрушаването. Вселенета засега не иска да се самоунищожи. Всяка крайност преминава в другата крайност. Прекаленото съграждане води до прекалено разрушение.

Ние дори и не осъзнаваме кои резултати от нашето действие са съграждащи наистина и кои разрушителни – както казва Фройд, 90% от човека е несъзнавано.

Какво ни е дал светът? Кое е най-ценното, което имаме? Това е животът. Просто като живеем спомагаме за развитието на света, така както сили и закони доста по-силни от нас го движат. Всяко търсене на смисъл няма смисъл, тъй като смисълът е самият живот.

Част от живота ни е да съграждаме и разрушаваме. Не може да се прилепим към едната крайност, защото Вселената ще ни вразуми. По-бавно или по-бързо.

Откъде идва идеята за спасяването

Западното общество е повлияно от християнската култура. Тя прониква в личния, обществения, икономическия, политическия и т.н. живот. Дори ние самите да не сме религиозни, да не се интересуваме от християнство, никога да не сме ходили на църква; дори тогава ние носим разбирания внедрени от родители, общество и колективно несъзнавно.

Основна идея на християнството е спасението.   Идеята да очакваме да бъдем спасени. От някого извън нас. Освен това християнството изрично отрича индивидуалното спасение (един пример са коментарите за Буда тук), а се очаква спасение на всички след второто пришестие, което ще е „след края на човешката история“. На всички хора, т.е. на света.

Пак според християнството индивидуалното спасение означавало липса на любов към другите (пак там). Така съзнавано или несъзнавано идеята се е пропила в християнския свят независимо дали носещият я съвременен „западняк“ си пада по Ню Ейдж, Будизъм, духовни учения и т.н. Неизбродими са пътищата на човешкото и колективно несъзнавано…

„Котаракът се ухили под мустак. Знаеш ли мечтите им, можеш да манипулираш хората.“ (Тери Пратчет)

Искаме да спасим не света, а да се спасим от своите страхове, вини и ограничения. Проектираме върху света личните си проблеми и си мислим, че като оправим света, то се решават и проблемите ни.

Така една религиозна догма е допринесла за оформянето на чисто човешката представа за нуждата от спасяване/промяна на света.

Интересното е, че светът ни е дал всичко необходимо да си решим личните проблеми. За това са пример много хора и духовни учители, които са постигнали лично освобождение в рамките на света, такъв какъвто е.

Идея за размисъл към вярващите

По идеята за Бог, Бог е създател на този свят и е този, който го движи. Светът е такъв, какъвто той го е създал и законите са му такива, каквито той ги е създал. Не е ли арогантно да мислим тогава, че светът се нуждае от спасение/промяна от страна на хората, след като за Бог в момента той си е идеален? Иначе сам би го променил.

Като послеслов

Няма такова нещо като колективно спасение. Да сте чули някъде да е имало групово просветление?! Има единствено индивидуално „спасение“. И само, когато поемем отговорност за самите себе си, тогава ще поемем по истинния ни път. Тогава всяко наше действие ще е полезно и за нас, и за другите, и за света.

Тази статия е лично мнение на автора. То не отрича противоложните на него мнения, тъй като светът е дуален.

Обичайте Себе Си!

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>