Свикнали сме да приемаме мозъка като център на мисленето. Той наистина е много важен орган. Когато той е увреден, се губи памет, възможност за мислене, съзнание. Причината е, че там се намира хипоталамусът – основно средство на нашето себе-рефлектиращо се съзнание.
Това е така, но е само част от картината. Нека разгледаме мисленето от гледна точка на откритията на учени довели в частност до създаването на метода на Системните Констелации и от гледна точка на Хюман Дизайн.
След десетилетия проучвания учените все още не могат да намерят място в мозъка, където биха могли да се съхраняват нашите спомени. Приемаме, че мозъкът е мястото, където са спомените и където се осъществява мисленето. Но опитвайки какво ли не, учените все още не са намерили участък в мозъка, където да се съхраняват спомените. Тогава къде са те?
Д-р Рупърт Шелдрейк (Rupert Sheldrake) – биолог, писател и изследовател забелязва, че всички учени търсят този участък вътре в черепната кутия. Разбира се, че има още едно място, където да се търси – извън главата на човека.
Според него спомените се намират в нещо като морфогенетично поле, което огражда главата, а мозъкът е механизмът, чрез който тези спомени се извличат и обработват от това поле. Там всички факти, които помним, се съхраняват в несортиран вид. Когато ги извличаме, ние отново ги подреждаме – създаване история. Затова е нормално, когато за една и съща ситуация разказваме различни истории в течение на времето.
При увреждане или травма на мозъка се нарушава не паметта, а комуникационната връзка с полето, в което е паметта. Затова е възможно при тежки мозъчни увреждане и амнезия след време паметта да се възстанови. Ако предположим, че тези временно загубени спомени са се съхранявали в унищожените участъци на мозъка, то те никога не биха могли да бъдат възстановени.
Шелдрейк оприличава мозъка на телевизионен приемник, който приема информация от околното поле на спомените. Когато учените стимулират отделни участъци от мозъка, човекът си спомня ясно различни сцени от своето минало. Тази стимулация е все едно сменяме каналите на телевизора – на мозъка. По подобен начин наркотици и халюциногени отключват „канали“ към спомени, кошмари, но и също към колективното несъзнавано, чиито спомени също се намират в поле.
От друга страна стимул към мислене и постоянно усъвършенстване на логическите модели идва и от адрналиновия натиск, който като цяло подтиква човек да живее. Адреналинът се произвежда от надбъбречните жлези, но и от някои неврони в централната нервна система.
Стимулът за живот е стимул за оцеляване, а това е свързано с интелигентността за оцеляване, която се стимулира от имунната система, за която в голяма степен отговаря далакът като орган.
Виждаме, че цялостния процес на мислене не е свързан само с мозъка. Той обхваща множество органи, системи, процеси, както и електро-магнитната структура на организма.
Тази статия не цели да ви убеди в нещо, а да ви даде още един поглед, който може да е полезен за вас.
Обичайте Себе си!