Когато дойде клиент при мен и заговорим за желанието му да промени партньора си, обикновено казвам: „Доколко е здравословно за вас да се опитвате да промените партньора си?“.

Това е въпрос, над който и всеки читател може да помисли за себе си.

Да кажем, че ние се намираме в едно състояние на неудовлетворение от света или партньора си. При тези условия, ако светът и той се променят, това не означава, че неудовлетворението ще се махне.

То може да си остане, колкото и благоприятни за нас да са станали партньорът и сетът. Ние „блъскаме“ наоколо със същите „инструменти“.

Опитваме да променим средата си със старите начини, които са се „доказали“ за неуспешни. Една грубичко представена истина от страна на психолозите е, че ако повтаряш едни и същи грешки, това няма да те доведе до успех.

Новите подходи са резултат от промяна в поведението, новото поведение ще се случва с лекота и успех, когато я има съответната вътрешна промяна.

Това може да го наречем закон или аксиома.

Можем да променим партньора си, единствено ако ние сме готови да се променяме, и го правим

Когато изпитваме наистина любов към него, това е основното „гориво“, което ще ни помага.

Това е следващият важен момент.

Основно средство за неговото възпитание е даването на обратна връзка. Когато той е направил нещо, което ни харесва, не си мълчим. Веднага изразяваме явно одобрението си, защото така той ще е стимулиран да продължи да прави това, което ни харесва.

Например, „много се радвам, когато се разбирате с майка ми/баща ми“, или „харесва ми, че въпреки че не понасяш политическите разбирания на баща ми, не се опитваш да ги оборваш“ и т.н.

Другото е обратна връзка, която цели корекция. Тя не трябва да е лично изразена. Не е хубаво да води до вина или срам в партньора ви.

Ако обвинявате и се опитване да използвате слабостите му, партньорът ви влиза в защитна позиция. Понякога той дори може да има страх за емоционалното си оцеляване. Това хвърля всичките му ресурси в защита. За промяна ресурси няма.

Партньорът ви има нужда от сигурна среда, в която наистина да успее да усети защо промяната, която желаете, е полезна и за него, и за отношенията ви.

Можем да променим партньора си, ако тръгваме от позицията на любов.

Можете първо да изразите любовта си, да покажете грижата си, да почнете с позитивна обратна връзка и след това да кажете нещо като „когато правиш това и това, се чувствам зле“. Може да опишете колко зле.

След това казвате, точно какво искате от него. Както да прави или да не прави. Не очаквайте, че като просто сте се оплакали, партньорът ви ще се сети какво да прави. Поискайте го точно описано. Обясявайте, докато видите, че разбира.

Обикновено е полезно моментите на негативна обратна връзка да са до 30%, а останалите 70% да са с позитивна обратна връзка и прояви на любов и грижа.

Това не са точни проценти, но е ясно, че изразите на любов трябва да са доста повече.

Какви промени са нужни във вас

Виждате, най-малкото толерантност. Също да си дадете сметка дали сте с този човек, защото го обичате или по други причини.

Това, да сте с него по други причини, означава, че няма как да се опитате да го промените освен чрез манипулация. Тя рано или късно ще доведат до агресия от негова страна, може би и до домашно насилие, изневери и т.н.

Другото важно нещо е разделянето на вътрешното състояние от външната борба за по-добра връзка. Здравословно е да приемате партньора си с вътрешен мир и разбирането, че той е отделен човек.

Той има своята история, възпитавали са го други хора, не вие. Нормално е да има неща, които се различават от вашите разбирания.

Когато приемате партньора си и действията му с вътрешен мир, ще можете наистина да усетите кои подходи „работят“.

Не забравайте следното.

Това, което не ни харесва в партньора, обикновено го има и в нас

Това в психологията се нарича проекция. Не харесваме нещо, но не го виждаме в себе си. Не го виждаме в себе си, за да не се тормозим заради него.

Много ясно, обаче, го виждаме в партньора си и тръгваме на война с тази негова особеност.

Партньорът ни е като огледало. Друга грубичко представена истина: мъжът и жената се събират на базата на съответствието на травмите си.

Партньорът може да се разглежда и като „кармично хапче“. „Избрали“ сте си го, защото благодарение на него може да научите много уроци и да се развивате като човек.

Не ви харесва нещо, потърсете го в себе си. Имате два варианта за работа: да се опитате да го „излекувате“ в себе си или след себенаблюдение да видите, че това качество може да прилага и по добър за вас и другите начин. И просто да го използвате.

Разбира се, може да предположим, че двамата сте високо развити и духовни същества. Е, ами защо не ви се получава тогава. Шегичка.

Понякога можете да мислите, че по всички въпроси (поне на думи) сте на едно мнение, но постоянно има скандали за дреболии и го няма удовлетворението във връзката.

Уж сте един за други, напълно отдадени, повечето време прекарвате заедно, но все искате да промените нещо във връзката, но не успявате.

Проблемът е в точно това,което току-що описах, което много хора смятат за израз на любов.

На практика това е сливане. Ситуация, при която двамата се опитва да слеят личностите, да станат едно. За да променяте нещото е нужно да има ясна отделеност от него, да има здравословни граници.

За да промените някого, трябва да имате усещане за собствената си личност и здравословна дистанция

Когато губите личността си в сливането, няма как да определите от какво наистина се нуждаете. Като нямате ясна и чиста цел, няма как да променяте някого.

Дори да сте убедени в нуждите си, много вероятно те да не са резултат от личен опит, а „насадени“ от мама и тате относно семейните отношения.

Нужно е да имате усещането за собствената си личност, да поставяте граници, да имате личен живот, да имате в живота си нещо със смисъл дори по-голям и по-важен от партньорските отношения (да кажем Бог). Последното е и опора, която ви прави по-малко зависими.

Когато се сливате, расте неимоверно страхът да загубите другия, всеки намек за това пораждат агресия. Изкарвате си агресията върху партньора (и без да го осъзнавате), а това никак не го стимулира да се променя.

Накрая, винаги, ама винаги, агресията към близък човек става агресия към себе си и програма за самоунищожение.

Което води до болести и несполуки в живота. При жените това много често става Хашимото – обикновено е резултат от опити да променим близък човек с неправилни методи.

Както винаги казвам, не ми вярвайте. Приемете нещата за хипотези. Може да ги наблюдавате в живота си и да експериментирате. Независимо дали действията ви се окажат правилни или не, и двата варианта ви водят напред. Важното е стремежът в душата.

Божидар Цендов, психотерапевт, констелатор

За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук. 

Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите.