Човекът е социално същество и се нуждае от общуване и други хора.
Но също така всеки човек има своята индивидуалност. Природата ни е „конструирала“ да имаме индивидуалност посредством себе-рефлектиращото човешко създание.
Посредством себе-рефлектиращото човешко съзнание различаваме себе си, различията с другите хора, собствените нужди и интереси, чуждите нужди и интереси.
За разлика от животните всеки от нас има свое „Аз“, разпознава себе си в огледалото, мисли за мислите си, може да идентифицира собствените си емоции и да разпознае емоциите на другите по техните лица. Посредством него творим и всеки от нас дава своя принос на света.
Благодарение на това индивидуално съзнание ние страдаме, когато нашите нужди и интереси не са удовлетворени.
Всеки има своите интереси, ценности, потребности, които понякога се различават от интересите, ценностите и потребностите на другите хора. И човек се налага да отстоява своите интереси, ценности и потребности, да поставя граници.
Отстояване на себе си
Какво става, когато човек не отстоява себе си, не поставя граници?
Губи своята индивидуалност. Престава да бъде субект на живота си, губи контрол над него. На другите хора той не изглежда като отделна личност. Хората го виждат като обект, който може да бъде използван, за да удовлетворяват те своите интереси.
Как обикновено се отнасяме с обектите: чаши, автомобили, жилища и т.н. Чупим ги, прекрояваме ги, преобразяваме ги напълно, продаваме ги, бракуваме ги и т.н.
Човекът има нужда да заяви, че е субект, че има индивидуалност, а това означава да пази нейната цялост и неприкосновеност. Това няма как да го направи никой друг, а е отговорност на самия човек.
Ключова при отстояване на себе си е думата „Не“. След дадена възраст в живота е нормално много да казваме „Не“ и рядко да казваме „Да“.
Казваме „Не“, когато искат от нас нещо неприемливо, за нещо, което не искаме ние да направим, за нещо, което не одобряваме, за нещо, което не искаме другите да ни правят.
Но не просто да се говори, а да се отстояват решенията. Човек да наложи индивидуалността си. Не за сметка на някой друг, а да наложи индивидуалността си, съвместявайки я с индивидуалността на другите.
Това пак е отговорност на самия човек. Няма кой друг да го направи за него.
Част от отговорностите към себе си е отстояване
И това е постоянна отговорност, защото ако я занемарите, няма кой да казва „Не“ и да отстоява това „Не“. Всички ваши граници ще започнат да се пропукват и след време от вашата индивидуалност няма да остане нищо.
А осъзнаването, удовлетворението и успеха са резултат от работата на вашата индивидуалност.
Себе-рефлектиращото ви съзнание ви дава осъзнатост за вас и вашето взаимодействие със света. Осъзнавате нуждите си, след това осъзнавате какво във света ще ви помогне да удовлетворите нуждите си. После идва отстояване на правото ви да получите това, от което се нуждаете.
Например, вие сте напълно отдадени на работата, тя е ваш основен приоритет. Всичко останало, личен живот, семеен живот ще започне да страда и лека полека тези неща ще започнат да изчезват. Ще имате индивидуалност на работохолик, но надали това ще ви носи особено удовлетворение.
Отстояване на себе си и границите е постоянна дейност, постоянна отговорност. Не е просто качество, а е труд.
Да отстоявате себе си и границите е еквивалента на работата на имунната система. Имунната система отстоява целостта и здравето на тялото ви и работи постоянно, ден и нощ.
Способността да отстоявате себе си се калява, както се калява имунната система. Ако поставим човек в стерилна среда, имунната система става „ленива“ и след това елементарна бактерия може да ви повали.
По подобен начин, ако оставите отговорността да отстоявате себе си на някой друг, ставате много уязвими и рано или късно нещо в живота ще ви „повали“.
Границите
Откритите граници са сигнал „ела се възползвай от мен, безстопанствен съм“. Прекалено затворените граници говорят „изплашен съм, не допускам никой до себе си“, но така мога да не допуснат и много хубави неща.
Добрите граници са полезни и за двамата в общуването. Ако кажете „Да“, без да е ваша воля, залъгвате и себе си, и другия. Вътрешното напрежение остава и това „Да“, което сте казали на другия, може да му „излезе през носа“ и да влоши взаимоотношенията.
Добрите граници са добра основа за изграждане на чисти и равнопоставени взаимоотношения.
Не е нужно да се вманиачавате на тема отстояване на себе си. Достатъчно е да знаете, че това е постоянна отговорност и когато се налага, трябва да предприемете действие, за да отстоите себе си. Често това е просто да кажете „Не“ и да държите на него.
Божидар Цендов, психотерапевт, семеен терапевт, констелатор
За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук.
Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите