Любовта към себе си и с какво започва тя


Сподели с другите:

Любовта към себе си

Във всеки от нас има нещо непознато. Нещо, което е по-голямата част от нас и което не познаваме. Въобще не го познаваме. Понякога строим класификации за себе си, без да се познаваме. Градим въздушни кули от идеи, без да имаме представа за съкровената си същност.

Не знаем какво искаме, но имаме „блестящи“ идеи за това какви да се направим. Започваме да се опитваме да се моделираме по това, което сме видели от другите хора. По едно време идва истинската ни същност и с ежедневен реализъм руши всяка представа.

Кое е това нещо? Нашето несъзнавано, подсъзнание, това, което реално води живота ни. Могат сега да изправят пред вас един непознат и да кажат „обичай го“. Ще ви се стори странно. А всеки от нас носи в себе си един непознат. Нашето несъзнавано. Несъзнаваното, което се грижи, например, тялото ни да отскочи навреме от връхлитащата на улицата кола.

Този непознат, нашето несъзнавано, някои го наричат детето вътре в нас. От него зависи цялото ни лично щастие и целия ни живот. Някой се разбират добре с това дете, някои не чак толкова добре. Любовта към себе с започва от това непознато. От любовта към това вътрешно дете, от любовта към нашето несъзнавано, от желанието да го опознаем и да се погрижим за него.

Всичко, което правим и което се случва, зависи от процесите в нашето несъзнавано. Всичко, което искаме да направим, а не можем да направим, всичко, което искаме да спрем да правим, а не можем да спрем. Всичко това е следствие на нашите вътрешни несъзнавани процеси. На това, което пренебрегваме, а жизнено се нуждаем да заобичаме.

Да заобичаме всичко, което правим уж добре според социума и възпитанието си, но да заобичаме всичките си „грешки“, всичките си „грешни“ мисли и постъпки. Те също са част от нас. Част от нашата същност и понякога по-добрата част от същността ни.

За по-добро онагледяване тук ще дам етапите на развитието на любовта към себе си:

Етап първи. Човек се смята за жертва. Всичко в света е агресивно и все едно е насочено срещу човека. Използва се всеки момент, за да се „излъже“ света и той да даде нешо временно добро.

Етап втори. Човек поема контрола. Тук е елементът на цялото така наречено позитивно мислене, на формулите, заклинанията, на идеята, че човек управлява живота си. Накрая целият контрол се струпва на главата. Всичко, което е формулирано, е формулирано от ума, който си няма никаква представа за истинската ни същност. Умът започва да се бие със същността. Накрая същността побеждава по един или друг начин, а резултатът е болка.

Етап трети. Да се отдадем на същността си. Петър Дънов го нарича да се отдадем на Божественото вътре в нас. Част от него е несъзнаваното. В Хюман Дизайн го наричаме да не обръщаме внимание на „бръщолевеното“ на ума и да капитулираме пред вътрешния авторитет за вземане на првилни решения. Да се предадем на вътрешната си същност.

Етап четири. Процесът на сливане с Божественото в нас.

Тук ви предлагам една медитация. Четете я бавно и я прочетете три пъти. Погрижете се да сте седнали и в спокойна обстановка. Може да има интересни явления.

„От началото на времето. Всички мои предшественици от началото на времето. От началото на времето те ми дават своята сила, сила която идва от Източника. Приемам тази сила, както тя влиза в мен и както управлява живота. Приемам цялата тази сила и благодаря за нея. Защото това е първичната сила от началото на времето, от началото на съществуването, с цялата нейна чистота и детска невиност. Приемам тази сила и приемам всички мои предшественици от началото на времето със всичко, което те са извършили, със всичко, което те са помислили. Защото знам, че във всеки един момент от началото на времето те мислят за мен.

Приемам себе си с това, което Съм, това, което съм Аз. Защото съм Аз и това е, което е  Аз. Това, което съм Аз от началото на времето, точно в този момент и във всеки момент, което съм Аз, и съм Аз и ще бъда Аз. Ще бъда Аз до края на времето, до края на всяко съществуване, до края на моето съществуване. А през това цялото време съм Аз, това, което съм, което е било и което ще бъде, каквото и да бъде. Приемам себе си , каквото е било, каквото е и каквото ще бъде до края на времето. Това, което съм, е това което е и има безпрекословното право на съществуване, каквото е и каквото ще бъде. И е. И аз Съм в своята цялост със всичко, което е Мое.“

One thought on “Любовта към себе си и с какво започва тя

  • Н. Димитрова

    „Не е нужно да умре човек, за да научи истината. Тя се учи при Любовта в училището на земята. Човек е дошъл на земята да служи на Бога, на своя ближен и на себе си.

    Разумният живот включва три неща: да познаеш Бога чрез Любовта – великото благо на живота. После, да познаеш ближния си пак чрез Любовта. Най-после, да познаеш себе си. „Познай себе си!“ Така са казвали още старите гръцки философи.

    Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре: от третия закон – любов към себе си, да минат към втория – любов към ближния, а оттам към първия – любов към Бога. Този е еволюционният път на развитие.

    Бог живее в нашата душа и в нашия дух. Следователно, като познаеш Бога, ще почувстваш такъв мир и радост в себе си, които ще осмислят твоя живот.

    Любовта към ближния е пъпка, която започва да се разпуква и цъфти. Тази любов дава условия на пъпките да цъфтят и зреят. Божията Любов дава живот. Любовта към ближния дава условия за цъфтене и зреене на плодовете. Любовта към себе си е узрял плод. Това е човек с убеждение, който знае, че има една сила в света, наречена Бог.

    При всички грешки на хората Той седи тих и спокоен, само наблюдава, без да говори. Така Бог проявява своята Любов. Каквато грешка и да направиш – в умствения, чувствения или физическия свят, Той казва: „Изправете грешката си!“

    „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ Това е новото в света. Всеки се бори за тази власт. – С кого се бори? – Със смъртта. Всеки е насочил дългобойните си оръдия срещу нея. Време е вече човек да победи смъртта, да не бъде неин роб. Който е роб на смъртта, той не може да бъде свободен. Тя е заробила, както отделния човек, така и обществата, и народите. Много народи е покосила тя и още много ще коси.

    Ако и нашата земя не възлюби Бога, и тя ще изчезне. Обаче земята признава Бога и Го слуша. По Негова заповед тя се движи около себе си и около слънцето. И слънцето признава Бога. Каквото Той му заповядва, всичко изпълнява. Той му заповядва да изгрява и да носи благословение на всички живи същества. Да бъдем като земята, да се въртим около своята ос и право да мислим! Да бъдем като слънцето, щедро да раздаваме благата, които Бог ни е дал.

    Казано е в Писанието: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего, Който е на небеса“.

    Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура.

    Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение…

    Учителя, из „Даде ми се всяка власт“, УС , 24.04.1938 г.

    Reply

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>