Наистина страшната предопределеност


Сподели, за да разберат и другите:

Matrix

Някои хора спорят дали животът ни е предопределен, предначертан, детерминиран. Десетки последователи на съвременните философии споделят, че средства като медитации, йога, начин на мислене и т.н. ,могат да променят дори нашата ДНК структура. Да кажем, че можем да я променим, но се питаме дали и това не е предопределено…

Има хора, които са категорично против възможността животът ни да е преопределен. Някои от тях протестират и срещу предопределеността на пола си. Жени протестират за това, че са жени и казват, че това било необоснована предопределеност, както и мъже протестират срещу това, че са мъже.

Не знам дали сте чували за децата отгледани от вълци. Не, това не са просто филмите, има такива деца. Те обикновено тичат на четири крака, издават звуци подобни на вълчите и се стараят да са пълноценни членове на глутницата. Не могат да разбират човешка реч.

Те не могат да ходят и говорят като „хората“, но това е вследствие на наученото от „родителите“ им вълци. Децата, в името на своето оцеляване, възприемат „нравите и обичаите“ на „родителите си“.

В древността е имало обичай племето победител да отведе със себе си младите жени и малките момчета. Малките момчета израствали по-ревностни членове на новото племе от неговите кръвни членове. И съответно воювали безжалостно срещу кръвните си роднини.

Може да кажем, че те нямат памет за произхода си, но и паметта, както и убежденията, се „възпитават“.

Какво става, когато нашите родители ни отглеждат? …независимо дали са вълци или хора. Ясно е, че възпитанието не е процес свързан с нашата уникална генетика, а може да не е и процес свързан с кръвното ни наследство.

Ние ставаме това, което са нашите родители. Най-малкото заради нашето оцелявяне. Ставаме точно копие на родителите си, колкото и да протестираме срещу това. Ставаме големи и си мислим, че сме самостоятелни. Къде е тази самостоятелност?! Та ние сме копие на родителите си.

Много хора казват: „родителите ми бяха такива, но аз не“….и действат по начин подобен на родителите си или обратен на тях….което е същото.

За да оцелеем спазваме законите на стадото. За да оцелеем до 7 годишна възраст спазвамe всички закони на стадото: възпитание, културни норми, обичай, неща от вида „така трябва; така се прави; какво ще кажат хората“ и т.н.

На 6-7 годишна възраст идва нещото наречено детска амнезия. Което ни кара да забравим защо сме избрали убежденията, които сме избрали. И тези убеждения стават закони за нас.

Иска ни се да можем да променим ДНК-то си, но това желание също си е игра на илюзията, защото реално нямаме достъп до ДНК възможностите си, където се крие истинската ни същност. Всичко това в процеса на обуславяне и хомогенизирането от околния свят е закрито от воала на илюзиите и ограничаващите ни вярвания.

Искаме да променим себе си, а не познаваме себе си, защото виждаме само „възпитаните“ в нас илюзии, които оформят Не-Аза ни – това, което си мислим, че сме, но което всъщност ни кара да живеем живота на другите.

Безпредметно е да се вълнуваме от това доколко е предопределен живота ни или да се хвърляме в оживени дискусии колко бил или не бил предопределен.

Ние така или иначе не стигаме до истинската предопределеност, защото сме хванати в по-страшната предопределеност – да живеем живота на другите чрез приетите в нас обуславяне, хомогенизация и ограничаващи вярвания. Още повече, че предопределеността е непредсказуема за нас…

Всеки може да си представи коя предопределеност наистина иска да живее. Тази на истинния си Аз, на истинската си същност, или тази на света на илюзиите. Ако живее собствената си предопределемност, поне ще е уникален….а ще е и много по-интересно.

Обичайте Себе Си!

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>