Принципи на ДАО – избрано и прочувствано


Принципи на Дао

Лао Дзъ, най-прославеният мъдрец на китайската древност. Смята се, че книгата му за „Пътя и Постигането“ или както я познаваме „Дао Дъ Дзин“, е най-превежданата и издаванa в света след Библията.

В нея човек е предизвикан да синхронизира съзнанието си с непосредствено окръжаващата го реалност. Това става чрез взаимоотрицание на две еднакво възможни крайни твърдения за реалността, за да се разбере, че твърденията накрая са взаимосвързани и всяко от тях има своето място.

Тази дуалност на света, която нашият ум отхвърля, за да намери сигурност залепвайки се за вечни времена за единия край на дуалността и така да се самоизключи от реалността на света.

Книгата е съвсем актуална и сега.

Ето някои от принципите:

>–<>–<

Когато всички узнаят, че красотата е красива,

това е грозно вече.

Когато всички познаят доброто като доброта,

това не е добро.

>–<>–<

Трудното и лесното взаимо се създават;

Дългото и късото взаимно се сравняват;

Звучно и беззвучно взаимно хармонират;

>–<>–<

Омесва се глина, за да стане на съд,

но празното вътре

прави съда използваем.

Затова

присъствието е полезно,

отсъствието – използваемо.

>–<>–<

Какво ще рече: „Цени болката като самия себе си“?

Щом изпитвам болка, значи ме има;

ако го нямаше туй тяло,

би ли ме боляло?

Затова

Който цени себе си като целия свят,

може да получи покровителството на света;

който обича целия свят като себе си самия,

на него може да му бъде поверено управлението на света.

>–<>–<

Който иска в Пътя неизменно да остане,

завършеност не търси.

И тъй като завършеност не търси –

успява да се съхрани

за ново осъществяване.

>–<>–<

Ако не се доверяваш,

не ще ти се доверяват.

>–<>–<

Щом бъде изоставен главния Път,

появяват се Човеколюбието и Дългът.

Започнат ли умуване и мъдруване,

поражда се голямата измама.

>–<>–<

Огъваш се – и оцеляваш.

Извиваш се – и си прав.

Вдлъбваш се – изпълва се.

Устояваш – и си винаги нов.

Имаш ли малко – добиваш.

Имаш ли много – загубваш.

Тъй че

мъдрият приема за мяра на всичко Едното.

Не изтъква себе си – и затова е прочут.

Не се хвали със заслуги –

и затова получава признателност за делата си;

Не се величае –

и затова е водач.

Именно понеже с никого не си съперничи –

няма под небето някой, който да му е съперник.

>–<>–<

Коренът на лекото е в тежкото;

покоят е владетел на действието.

>–<>–<

Който познава бялото

и приема черното,

става мяра за всичко под небето.

>–<>–<

Ако някой поиска да завладее света, за да го поправи,

смятам, че не ще успее.

Онзи, който понечи нещо да му направи, го разваля.

Онзи, който посегне да го сграбчи, го губи.

>–<>–<

Искаш ли да вземеш – първо трябва да дадеш.

>–<>–<

Крехкото и слабото побеждават твърдото и силното.

>–<>–<

Прехваленото хич не е за хвалене.

>–<>–<

Краjно правото изглежда криво.

Висшето умение е като непохватност.

Пълното съвършенство е сякаш грубоватост.

>–<>–<

Който се учи, всеки ден по нещо прибавя.

Който следва Пътя, всеки ден по нещо изоставя.

 

Изоставяйки ненужното едно след друго,

стига до недействието най-накрая.

Без да действа, без каквото и да е да върши,

не оставя нищо несвършено.

>–<>–<

Споделете мислите си:

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *

XHTML: Може да използвате тези tag-ове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>